Болката заливаше главата на Майкъл като огнен водопад. Вмъкваше се дълбоко в съзнанието му, превръщаше се в ослепителна светлина, която изсмукваше въздуха от сгърчените му дробове.
Огънят имаше способността да говори. Да крещи и да се гърчи, да прогаря всяка съзнателна мисъл в главата му. Реакцията беше неизбежна — умът му започна да се свива и затваря в себе си, отдръпвайки се по-далеч от нетърпимата болка. Открий центъра на битката, влез в него! Едва чут шепот, бързо погълнат от огнената стихия. Битката? Тялото му потъваше в пламъците на болката, умът му агонизираше. Точно това в битката!
Не след дълго се оказа на ръба. Отвъд него царяха тишина и спокойствие. Вечна неподвижност, която чуваше и усещаше. Примамлива и ведра. Толкова лесно е да се потопиш в нея, ще бъде прекрасно! Край на ослепителната светлина, край на нетърпимия шум и острата болка! Всичко ще бъде…
Стига! Нали точно към това се стреми противникът?
Все пак… Там е толкова тихо, толкова спокойно!
Открий центъра на битката, влез в него!
Само една стъпка. И потъваш в черното безбрежно спокойствие. Край на всякакви битки. Завинаги!
Не! Битката е…
Стратегията на Масаши изведнъж стана ясна. Искаше да убеди Майкъл, че центърът на битката е вътре в главата му.
А не там…
Майкъл изведнъж прозря измамата.
Тук…
Масаши концентрираше усилията на волята си в една точка. Да, разлика наистина нямаше. Все едно, че катаната е в ръката му… И точката е там. Мястото, привличащо цялата му душевна енергия.
После умът на Майкъл се откъсна от оковите, понесе се на воля, на свобода. Кара — вечната пустош…
Главата му се стрелна напред и размаза носа на Масаши. Бликна кръв, японецът замаяно се хвана за него. Майкъл отскочи назад, кракът му замахна за тежък ритник. Не улучи.
Масаши се дръпна крачка назад, катаната блесна над главата му. Майкъл нямаше оръжие. Нямаше нищо. С изключение на Вечната пустош. Умът му не разработваше никаква стратегия, не търсеше защита в границите на това, което му беше познато. Не се опираше на никакъв закон. Дори на Всеобщия закон на Вселената, с който се съобразяваха всички майстори на бойното изкуство, независимо от своята школа…
Не можеше да се концентрира върху нищо. Не беше в състояние да вижда и реагира. Стори единствено това, което му повеляваше духът на сенсея: Влезе в центъра на битката. Право в ръцете на Масаши. Стори го, без да отчита стратегията на противника, без да вижда катаната в ръцете му, без да се съобразява с естеството на неговото нападение.
Стори това, от което имаше нужда. Това, което му диктуваше Вечната пустош… Ръцете му се стрелнаха нагоре и изтръгнаха катаната.
Неподготвен за тази изненадваща атака, Масаши отстъпи назад и измъкна дълъг кинжал „танто“. Дръжката му се стовари в слепоочието на Майкъл, тялото му се люшна и падна на колене. Хиляди оси бръмнаха в главата му, после дружно го ужилиха…
Без да изпуска документа Катей, Масаши се наведе да издърпа сабята от омекналата ръка на Майкъл.
После рязко се изправи, замахна и насочи острието към сърцето му. Стотна от секундата преди решителния удар нещо помръдна зад гърба му. Масаши рязко се обърна и видя Козо Шина на крачка от себе си. В ръцете му проблясваше свещената катана на Джибан.
— Какво става? — изръмжа Масаши, на лицето му се появи зловеща и едновременно с това подигравателна усмивка. Старецът очевидно си въобразяваше, че все още е воин, че все още може да върти оръжието над главата си. При това не какво да е оръжие, а свещената катана на Джибан! — Махай се, нямаш работа тук! — ръката му инстинктивно придърпа документа Катей по-близо до тялото.
— Напротив — спокойно отвърна Шина. — Имам една малка работа… Твоята роля приключи с доставката на изтребителя ФАКС за нуждите на Джибан, сега ще получиш наградата си… — едновременно с последните думи тялото на възрастния мъж се стрелна напред със смайваща бързина, острието на древното оръжие потъна дълбоко в гърдите на Масаши.
Оябунът на клана Таки нямаше време да организира защитата си. Тялото му отхвръкна назад и се задържа изправено единствено благодарение на сабята, която беше изтръгнал от ръцете на Майкъл.
Острието на свещената катана го прободе и се заби в стената. Въздухът излетя от устата на Масаши с остро свистене, дробовете му сякаш се напълниха с вода.