— Освен това е докопал и документа Катей! — възкликна Илайн.
— Не — поклати глава Майкъл и посочи нажежената печка. — Масаши го хвърли в огъня. Шина е лишен завинаги от него, аз също… — в главата му се появи мисълта за генерал Хадли. Сега дядо му няма да има с какво да притисне японците. — Много жалко — въздъхна на глас той. — И други важни събития следват своя ход… Не зная до какво ще се стигне… Документът Катей действително имаше огромно значение!
— Мисля, че сега трябва да се тревожим единствено за ядрения заряд — намеси се Жожи. — Особено след като и Шина е тук!
Илайн се извърна към Майкъл:
— Как се чувстваш?
— Не се безпокой за мен, ще се оправя — отвърна той. Направи опит да ходи, но още на втората крачка тялото му се олюля и рухна. Изпъшка от болка, улучил желязната верига, която му беше дал Стик Харума.
— Майкъл! — извика Одри и коленичи до него.
— Да вървим — извърна се към Илайн Жожи. — Не разполагаме с много време.
— Аз ще остана при него — вдигна плава Одри. — А вие вървете, и без това едва ли ще ви бъда в помощ…
Устата на Козо Шина се разкриви в нещо като усмивка. Ясно си представяше духа на Ватаро Таки, още по-ясно виждаше отчаяните му гърчове. Старият мръсник положително вие от мъка при вида на това, което беше останало от могъщата му империя.
После сърцето му беше пронизано от остра болка, усмивката се превърна в гримаса. Изправен над мъртвия Масаши, той имаше едно-единствено желание — да издърпа сабята на принц Ямато Такеру от изстиващото му тяло, да я вдигне високо над главата си и да прониже сърцето на Майкъл Дос. Дълго беше чакал този миг, свещения миг на отмъщението. Но стана така, че не можа да се възползва от него. В опита си да спаси останките на документа Катей получи тежки обгаряния, ръцете му се покриха с болезнени мехури.
Но за отчаяния човек няма невъзможни неща. Скърцайки Със зъби, Шина стисна дръжката на катаната с изранените си ръце. Почти изкрещя от непоносимата болка, но хватката му не отслабна, беше готов за сладкото отмъщение… Катаната започна да се повдига, в същия момент в коридора се разнесоха стъпки. Шина отскочи назад и се скри зад полускъсания плакат с планината Фуджи. Окървавеният връх изглеждаше съвсем подходящ за обстановката.
Чу целия разговор, сърцето му потръпна от мъка. Ех, защо не успя да убие Майкъл Дос! Само една минута не му достигна, една нищожна минута! Но ситуацията вече претърпя коренна промяна. С Джибан беше свършено, мечтите му за велика Япония се превърнаха в купчинка пепел! КАРМА! Злощастна, но не съвсем… Надничайки внимателно иззад остатъците на плаката, той видя нажежената до червено печка „хибаши“. А само на крачка от нея се беше изправил Майкъл Дос, подкрепян от сестра си…
Желанието за мъст измести всичко останало от съзнанието на Шина. Сега е моментът да отмъсти на Филип Дос за убийството на собствения му син! Момент, който беше чакал с години! Беше останал насаме с децата на Филип Дос — неговото наследство, неговото бъдеще! Стисна здраво дръжката на катаната и отметна разкъсания плакат.
Майкъл бавно вдигна глава. Лицето на човека му беше непознато, но катаната в ръцете му несъмнено принадлежеше на принц Ямато Такеру. Това трябва да е Козо Шина, каза си той.
— Майкъл Дос! — прошепна Шина с натежал от вълнение глас. Само след миг щеше да отмъсти за убийството на сина си, годините на мрачно отчаяние щяха да бъдат забравени. Зае нападателна стойка, катаната блесна над главата му. Майкъл се претърколи встрани, стотна от секундата преди острието да го посече.
Шина рязко се завъртя и отново нападна. В същия миг долови някакъв шум зад гърба си и инстинктивно извърна глава. Неясна сянка се появи откъм другата страна на широкия екран, пристъпи напред… Сърцето на Козо Шина пропусна един такт.
— Кой си ти? — дрезгаво попита той.
— Духът на Ватаро Таки — отвърна сянката. Духът на Дзен Годо…
— Дзен Годо? — стреснато повтори Шина. — От десетилетия не съм чувал това име! Дзен Годо отдавна е в гроба! — устата му се разкриви от гняв: — Всички са мъртви! Вече нямам живи врагове! — пропукването на огъня, погълнал завинаги документа Катей, смътно достигаше до съзнанието му: — Кой си ти? — отново прошепна той. — Кажи ми!
— Аз съм Зиро — отвърна гласът.
— Зиро? — потръпна Козо Шина. — Зиро означава отсъствие на Вечния закон!
— Означава и възкресение на Дзен Годо. Легендата, която той създаде, направи духа му безсмъртен. Аз съм този дух! Аз ти нанесох поражение точно когато ти мислеше, че си победил Дзен Годо завинаги!