— Стига с този Дзен Годо! — изкрещя Шина. — Той е мъртъв, лично присъствах на погребението му!
— Тогава се приготви да умреш! — отвърна сянката и пристъпи крачка напред. Шина изведнъж я позна. Не, това е невъзможно, изкрещя съзнанието му. Напълно невъзможно!
Полетя в атака, насочил свещената катана на принц Такеру пред себе си. Острието се стовари върху пистолета в ръката на сянката, той отлетя настрана и издрънча на пода. С жестока усмивка на уста, Шина замахна да нанесе посичащ удар. От ляво на дясно, целящ да среже на две гръдния кош на противника.
В същия момент Майкъл хвърли веригата. Оловната тежест се уви около китката на Шина, катаната промени посоката на движението си.
Старият воин политна на една страна, но въпреки това не прекрати нападението. Напротив — стори нещо, което никой от присъстващите не очакваше. Пръстите му се разхлабиха и пуснаха дръжката на свещеното оръжие, това му помогна да се освободи от веригата и да се стрелне към сабята на Масаши, търкаляща се на пода в краката му.
Майкъл сподавено изруга и рязко се наведе. Острият като бръснач връх на катаната отнесе ризата от гърба му, движението му напред и надолу получи допълнително ускорение. В следващия миг свещената катана на Джибан се оказа в ръцете му.
Но времето не стигна, Шина вече беше съкратил разстоянието между двамата и нанасяше вихрени удари. Телата им се преплетоха, Майкъл силно се притисна до противника. Това беше единственият начин да се предпази от свистящата на милиметри от тялото му катана. Отби един удар, после втори, трети… Почувства как силите го напускат, защитата му стана по-бавна и по-неадекватна. Острието се стрелна към гърлото му, той разбра, че е на прага на смъртта. В съзнанието му изплуваха думите на Цуйо: Може би ще изпаднеш в такова състояние, в което всичко научено до тук няма да ти носи полза. В което ще се биеш като истински воин, но без успех. Тогава силата ще ти изневери, ще настъпи мигът на „Зиро“… Божественото прозрение ще ти обърне гръб…
Втренчил поглед в лицето на могъщия си враг, Майкъл разбра, че този миг е дошъл. Беше изпаднал в състоянието „зиро“ и той, като своя сенсей преди години, беше загубен. Човекът и воинът се сляха в едно цяло, поклащащо се на ръба на дълбока пропаст. Далеч долу шумяха мрачните вълни на Съдбата… Вълни на страх и вечно отчаяние. Там място за кураж все още нямаше…
Шина усети близкия край, ноздрите му хищно потръпнаха. Нанесе два светкавични удара от горе на долу, после смени тактиката и се гмурна под защитата на противника си. Майкъл беше зашеметен, ръцете му безсилно увиснаха. Шина отскочи крачка назад и вдигна катаната високо над главата си.
Проехтя изстрел, пистолетът в ръката на сянката изпусна синкаво облаче дим. Шина изкрещя и се хвана за рамото.
Майкъл реагира светкавично, острието на свещената катана потъна в тялото на противника.
Шина потръпна от болка, после извика на помощ всичките си душевни сили. Огромната концентрация премахна болката, от устата му се откъсна грозният боен вик „кай“ на самураите. Острието на сабята му пусна искри от катаната на Майкъл и попречи на по-нататъшното й проникване.
Но Майкъл вече не беше същият човек. Беше успял да се измъкне от царството на страха. Постигна това, което не беше се удало дори на Цуйо — измъкване от състоянието „зиро“. Главата му се проясни, тялото му се стегна, очите му следяха всяко движение на противника. Забеляза слабото място в хватката на Шина, начина, по който старият воин нанесе блокиращия си удар. Преценил точно ъгъла, той отскочи встрани и заби свещената катана на принц Такеру дълбоко в сърцето на врага си.
Бликна фонтан алена кръв, Одри сподавено изпищя. „Може би отдавна крещи“, замаяно си помисли Майкъл. Устата на Козо Шина се разкриви, тялото му се люшна напред. Майкъл издърпа катаната, светлината проблесна по мокрото острие.
Шина се строполи до трупа на Масаши, върху него бавно се посипаха остатъците от книжния плакат с рисунката на връх Фуджи… Меки бледорозови късчета хартия, които странно наподобяваха дюлевите цветчета отвъд прозореца на кабинета му… Помътнелите му очи бяха заковани върху сабята, към която цял живот бе изпитвал преклонение. И която беше причинила смъртта му.
В помещението се настани тежка и продължителна тишина. Далечното боботене на подземния агрегат създаваше илюзията, че се намират дълбоко в земните недра, в някаква чудовищна пещера, плод на болно въображение…