Майкъл и Одри объркано гледаха силуета, който бавно коленичи до трупа на Козо Шина. Осветен от веселите пламъчета в голямата печка „хибаши“, той престана да бъде силует, бавно се превърна в жив човек, от плът и кръв… Но братът и сестрата, широко отворили очи, бяха убедени, че виждат истински призрак.
— Наистина ли си ти? — прошепна накрая Майкъл.
— Татко?! — смаяно хлъцна Одри.
— Добре ли сте вие двамата? — попита Филип Дос. Дълбоко развълнуван, той не можа да измисли нищо друго. Отдавна не беше виждал децата си, никога не си беше представял, че Майкъл е толкова опитен боец… Все още потръпваше от силата, която излъчваше Козо Шина, даваше си ясна сметка, че не би могъл да му устои… Добре че беше Майкъл… В крайна сметка великолепният японски боец, въпреки напредналата си възраст, беше победен от обединените усилия на две поколения Дос…
Вдигнал глава към децата си, Филип Дос изведнъж разбра, че трудната част все още предстои. Новият му живот излъчваше мрачна заплаха за всички. Труден, тайнствен и коренно различен живот. Който лесно можеше да бъде заклеймен от най-близките му хора на този свят. Изведнъж му се стори, че четиридесетгодишната тежка битка с Джибан е нищо в сравнение с опасността да загуби близките си. Не можеше да си представи живота без тях, не можеше дори да си помисли за такава възможност…
— Татко, татко! — Одри се хвърли на врата му и почти го повали по гръб. Ръцете й здраво го прегърнаха. — Ти не си мъртъв, ти си жив!… О, Господи!
— Всичко беше резултат на сложен заговор — прошепна Филип Дос, устните му несъзнателно докосваха косите й, бузите й, затворените очи. Душата му се гърчеше от вълнение, любовта му изригна като вулкан, освободена завинаги от ограниченията на тайния живот, който беше водил в продължение на дълги години. Имаше чувството, че тялото му се разтапя, пред очите му се появи мъничката Одри, любимата дъщеря, трогателно безпомощна в своите пелени…
Залюля я в прегръдките си, обичта се смеси с чувство на тъга по онези безвъзвратно отминали мигове. Съжаляваше, че не е бил до нея, че не е подавал с лъжичка храната в мъничката устица, че не е къпал крехкото телце, че не го е друсал на коляното си, че не е разказвал приказки за дивни феи и лоши духове… Сам се беше лишил от всичко това, нямаше кого да обвинява. Но сега, в този кратък миг, Филип Дос отново се чувстваше щастлив.
Най-сетне отвори очи и срещна погледа на Майкъл.
— Как можа да го направиш, татко? — попита той и сам се учуди на въпроса си. Беше сигурен, че контролира всички свои емоции, но сега, изправен пред внезапно оживелия си баща, изведнъж разбра, че се е заблуждавал. — Как можа да мамиш мама?
Одри разхлаби прегръдката си и объркано ги изгледа.
— Какво искаш да кажеш? — обърна се към Майкъл тя.
И той й разказа всичко. За продължилата години връзка между баща им и Мичико, за нейното продължение дори след категоричната забрана на баща й.
— Не разбирам — прошепна Одри. — Ти си изневерявал на мама, така ли?
— Правехме го взаимно — тъжно поклати глава Филип Дос. — Тук би трябвало да кажа, че изобщо не би трябвало да се женим, но вие двамата сте доказателство за противното… — направи усилие да се вземе в ръце, предстояха нелеки минути. Истината винаги има своите достойнства, но в случая той изпитваше истински ужас от това, което трябваше да разкрие пред децата си. Може би ще го намразят, може би просто няма да му повярват… Но и в двата случая ефектът ще бъде опустошителен. Както за тях, така и за него, така и за бъдещите им отношения.
— Трябва да ви съобщя една неприятна новина — тихо рече Филип. — Майка ви също си има любовник… — замълча, сърцето му се сви при вида на наскърбените лица на децата му. — Този мъж тя познава още от първите години на брака ни, когато живеехме в Токио… Името му е Евгений Карск.
— Карск ли? — учудено го погледна Майкъл. — Масаши спомена името му. Бил генерал в съветското КГБ, именно той доставил ядрения заряд на Козо Шина!
— Точно така — кимна Филип и им разказа за първия си сблъсък с Карск в Токио през 1947 година. — Оттогава насам вървя по следите му. Страхувам се, че в момента майка ви работи за него… Напуснала е Вашингтон с голямо количество секретна информация.
— Не ти вярвам! — отсече Одри. — Това не може да бъде истина!
— За съжаление е истина, Оди — поклати глава Филип. — Зная, че това ще бъде огромен шок за…
— Откога знаеш това за мама? — прекъсна го Майкъл.