Илайн беше на крачка зад майка си. Притиснала Тори до себе си, тя механично галеше слабичките й раменца.
Мичико се усмихна и стори дълбок поклон:
— Добре дошли, много се радвам на посещението ви.
Може би от думите й, може би от начина, по който сведе глава, Майкъл изведнъж усети нещо странно в поведението на тази жена. Събуха обувките си и ги сложиха в дървеното сандъче при входа. Разбра какво е в момента, в който тя се обърна да ги поведе към вътрешността на къщата. Мичико беше сляпа. Погледна въпросително към баща си, той леко кимна с глава.
Дебелите греди под тавана представляваха красива и някак успокоителна плетеница, помещението беше пълно с безупречно аранжирани цветя. Филип вече им беше казал, че Мичико много обича да подрежда вазите, пълни с цветя от собствената й градина.
Късото коридорче ги въведе в широка стая с дванадесет удобни татами на пода. Бледозелените стени бяха насечени от кафяви дървени колони, в ъгъла се издигаше „токонома“ — малък подиум, над който висеше ритуален пергамент. Красиво изрисуваните йероглифи гласяха:
Колко е вярна тази мисъл, помисли Майкъл, докато Мичико ги канеше около ниската безупречно полирана масичка.
Жалузите от матова хартия бяха частично дръпнати, зад тях се виждаше част от градината на Мичико. Зад лъскавите парапети на верандата, сгушени под шумолящите листа на величествен клен, поклащаха стебла разкошни азалии. Сред тях надигаше чело бял скален отломък, красив и спокоен като кораб сред морските вълни. Полегатият, покрит с плочки покрив над верандата хвърляше дълбока сянка, стаята тънеше в пастелна светлина.
Илайн беше облечена в бледозелено кимоно с тъмни ширити. Извърна Тори с лице към гостите и ги представи един по един. Тори се изкиска, слабичкото й телце се извъртя и Илайн беше принудена да я пусне. Изтича при Филип и сложи ръце върху коленете му.
— Ще ме вземеш ли, дядо? — изчурулика на японски тя.
— Тори, нима забрави как трябва да се държиш? — обади се с престорено строг глас Илайн.
Филип се усмихна, грабна крехкото момиченце и го настани на раменете си. То изпищя от възторг.
— Това е сън — прошепна Одри. — От друго време, от друг свят…
— Не — поклати глава Филип и намести детето върху раменете си. — Това просто е друг живот.
— Беше го написал в картичката си, нали? — погледна го Одри. — Краят на живота, който си водил толкова дълги години…
— Умрях, за да възкръсна — отвърна сериозно Филип и свали детето на пода. — Много ми се иска да забравя прегрешенията от предишния си живот.
— Сега ще пием чай — обади се Мичико. Всичко беше готово. На масичката имаше шест миниатюрни чашки от фин порцелан, димящ чайник и тръстикова бъркалка, във всяка от чашките се поклащаха зелени, ситно нарязани листенца. Ръката й взе чайника и започна да налива. Движенията й бяха бавни, сигурни и натежали от грациозност, очите на присъстващите неволно ги проследиха. Бъркалката се завъртя, листенцата се превърнаха в зелена, гъста и ароматична течност. Първата чашка беше за Филип, следващите — за Майкъл и Одри. Подаде чая на Тори и Илайн, най-накрая обслужи и себе си.
Отпиха първите глътки едновременно, в стаята се възцари тържествена тишина. Дори Тори утихна, почувствала особеното напрежение у присъстващите.
— Искам да чуя какво ще кажете за всичко това — обади се най-сетне Одри и извърна глава към Мичико.
Мичико се извърна към нея, Майкъл си даде сметка, че сестра му едва сега осъзна нейната слепота.
— Не смятам, че в момента моето мнение е най-важното — промълви домакинята. — Първо трябва да изясните отношенията с баща си, а после аз съм готова да отговарям на въпросите ви. Защото наистина имате право да знаете всичко…
— Това не е честно! — тръсна глава Одри. — Как мога да взема отношение, без да зная какво мислите вие?
— Какво мисля аз няма значение — усмихна се Мичико. — Предстои ви да възприемете много неща, животът ви е коренно променен… Не ви завиждам, тъй като този процес ще се превърне в тест за силата на характера ви. Илайн ми разказа как сте спасили живота й и вече имам представа за силата на вашия дух…
— Не мога да кажа дали това е вярно — отвърна Одри, малко объркана от идеята, че някой може да я смята за силен човек.