— Вие сте чудовище!
— Аз съм такъв, какъвто съм принуден от обстоятелствата да бъда. Няколко секунди никой не проговори. Матлок затвори очи и прошепна:
— Какво искате да направя?
— Така е много по-добре.
Дюнойс седна и погледна нагоре към притеснения Адам Уилямс. За миг Матлок изпита сродство с този студентски радикал. И той беше изплашен, несигурен. И той като Матлок беше зле подготвен за света на Джулиан Дюнойс или Нимрод. Хаитянинът като че ли прочете мислите на Матлок.
— Трябва да вярвате в себе си. Не забравяйте, че сте постигнали много повече от всеки друг. С много по-малки възможности. А сте и много смел.
— Не се чувствувам особено смел.
— Храбрият рядко се смята за такъв. Странно, нали? Хайде, седнете. — Матлок се подчини. — Знаете ли, ние с вас не сме много различни. В други времена бихме могли да бъдем дори съюзници. Само че аз, както твърдят братята ми, търся светци.
— Такива няма — каза Матлок.
— Може би. Но, от друга страна… ще говорим пак за това. Сега трябва да си направим план. Нимрод ще ви очаква. Не можем да го разочароваме. Но трябва да осигурим безопасността на всичките си флангове.
Придърпа масичката. Очите му светеха, на устните се появи нещо като усмивка.
Хитроумният план на Дюнойс предвиждаше цяла серия от сложни ходове, целящи безопасността на Матлок и на момичето. Матлок не можеше да не го признае.
— Имам две подбуди — обясни Дюнойс. — Честно казано, втората е по-важна за мен. Нимрод ще се появи само ако няма друг избор, а аз искам да го пипна в ръцете си. Няма да се задоволя със заместител, с подставено лице.
В основата на плана лежеше дневникът на Херън, последните записки в него относно личността на Нимрод.
— Херън категорично заявява, че няма да напише името, споменато от пратениците. Не че не може. Явно е сметнал, че няма право да хвърли сянка на този човек в случай, че информацията е грешна. Обявява се решително против едно обвинение, основано на слухове. Както и вие, Матлок — отказали сте да принесете Херън в жертва на основанието на един истеричен телефонен разговор. Той е знаел, че всеки момент може да умре, много е страдал физически… Затова е искал да бъде напълно сигурен.
Дюнойс чертаеше някакви геометрични фигури на чист лист жълта хартия.
— И тогава го убиха — каза Матлок. — Така че да прилича на самоубийство.
— Да. Дневникът потвърждава поне това. Веднъж разбрал кой е Нимрод, Херън би обърнал небето и земята, но би го записал в дневника. Врагът не знае, че не го е сторил. Това е нашият дамоклев меч.
Като първа предпазна стъпка Матлок трябваше да се обади на началника на карлайлската полиция и да му намекне, че той, Матлок, знае кой е Нимрод. И че ще преговаря само лично с Нимрод. Това щеше да е по-малката злина. Него го търсеха. Имаше заповед за арестуването му, за която карлайлската полиция положително знаеше. Биха могли да го оправдаят за по-дребните провинения, но нямаше да избегне обвинението в убийство. Може би дори в две. Защото той беше убил, доказателствата бяха неопровержими, а нямаше алиби. Не познаваше хората, които беше убил. Нямаше свидетели, които да потвърдят, че е убил при самозащита. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше дългогодишен затвор.
След това щеше да продиктува своите условия за сделка с Нимрод. Дневникът на Лукас Херън срещу неговия живот и живота на момичето. За дневника можеше да поиска толкова пари, че двамата да заминат за някъде и да започнат нов живот.
Нимрод можеше да го направи. Трябваше да го направи.
— Успехът на… да го наречем първия етап… ще зависи от убедителността, която ще покажете — внимателно подбираше думите си Дюнойс. — Не забравяйте, че сте силно уплашен. Убили сте човешки същества. Вие не сте склонен към насилие, но обстоятелствата са ви принудили да извършите ужасяващи престъпления.
— Това е вярно. Дори не предполагате колко сте прав.
— Добре. Трябва да изразите това чувство. Човек, обзет от паника, се стреми колкото може по-бързо да се отдалечи от мястото, породило паниката. Нимрод трябва да повярва в това. То гарантира вашата безопасност за момента.
След това Матлок щеше да се обади по телефона втори път — да му потвърдят, че Нимрод е приел срещата. На този етап мястото на срещата можеше да бъде избрано от Нимрод. Матлок щеше да се обади пак, за да научи къде ще се срещнат. Но срещата трябваше да стане преди десет часа сутринта.
— В този момент вие, беглецът, който вижда свободата, внезапно сте обзет от съмнения — продължи Дюнойс. — В пристъп на истерия искате гаранция.