— Като си помисля само, че трябва да се друсам с автобус до Скарсдейл, със смени в Ню Хейвън и Бриджпорт, направо ми призлява.
— Защо тогава не наемеш кола?
— Току-що опитах на две места. На едното могат да ми дадат чак довечера, а на другото — утре. В града има някаква конференция и били отрупани с поръчки.
— Изчакай до довечера.
— Не мога. Имам важни семейни дела. Баща ми свиква икономическите си съветници на вечеря и ако смяташ, че ще отида в Скарсдейл без собствен превоз, грешиш!
Матлок се засмя и поръча още по едно. Бръкна в джоба си и остави на бара петдесетдоларова банкнота. Тя трябваше да привлече вниманието на Джеф Креймър, който имаше такава шикозна жена.
— Мислех, че не си в състояние да поддържаш дори баланса на чековата си книжка, камо ли да бъдеш икономически съветник.
— Е, да, но нали съм престолонаследник. Да не забравяме това.
— Как да забравя, че си роден с късмет.
— Чувай! Хрумна ми страхотна идея. Колата ти в града ли е?
— Ей, почакай.
— Не, слушай. — Матлок извади парите си. — Старецът ще плати… Дай ми под наем своята кола. За четири-пет дни… Ето. Ще ти дам двеста-триста.
— Да не си откачил!
— Не съм. Той настоява да отида на всяка цена. Ще плати!
Матлок усещаше, че мозъкът на Креймър трескаво пресмята колко ще му излезе евтина кола под наем за една седмица. Седемдесет и девет и петдесет по десет цента на километър, със среден дневен пробег от може би двайсет-двайсет и пет километра. Най-много сто и пет до сто и десет долара седмично.
А Креймър имаше скъпоструваща жена и две много скъпоструващи деца в изключително скъпи начални училища.
— Това значи да те обера.
— Кого, мен? Няма такова нещо. Баща ми.
— Е…
— Ето, ще ти напиша разписка. Ще му я връча, щом пристигна. — Матлок грабна една салфетка, разгъна я откъм чистата страна, извади химикалката си и започна да пише. — „Най-обикновен договор… Аз, Джеймс Б. Матлок, съм съгласен да заплатя на Джефри Креймър…“ какво толкова, по дяволите, нали парите са негови… „четиристотин долара за наема на…“ Каква марка е?
— Форд комби. Бял. Миналогодишен модел.
Очите на Креймър се местеха от салфетката към пачката банкноти, които Матлок беше оставил небрежно вляво, до лакътя му.
— „Форд комби за срок от…“ Да кажем, една седмица, съгласен ли си?
— Дадено. — Креймър допи остатъка от второто си уиски.
— „Една седмица. Подпис, Джеймс Б. Матлок“. Ето, приятелю. Подпиши. А ето и четиристотинте долара. Къде е колата?
Инстинктите на преследвания са безпогрешни, мислеше Матлок, докато Креймър прибираше банкнотите и бършеше брадичката си, която беше започнала да се изпотява. После извади от джоба си два ключа за кола и квитанция от паркинга. Както и очакваше Матлок, Джеф Креймър бързаше да си тръгне със своите четиристотин долара.
Матлок обеща да телефонира на Креймър до една седмица и да върне автомобила. Креймър настоя да плати сметката и бързо напусна бара. Матлок допи чашата си, като обмисляше своя следващ ход.
Преследваният и преследвачът се бяха слели в едно.
Двайсет и четвърта глава
Караше бързо към Маунт Холи бялото комби на Креймър по магистрала номер 72. Знаеше, че до един час трябва да намери поредния обществен телефон и да проведе поредния разговор. Този път с някой си Хауард Стоктън, собственик на Кармаунтския извънградски клуб. Погледна часовника си — наближаваше осем и половина. Самюъл Шарп трябваше да се е обадил на Стоктън преди няколко часа.
Интересно, как ли е реагирал Стоктън? И що за човек е той?
Фаровете на комбито осветиха крайпътна табела.
И точно под нея втора табела.
Защо не, помисли Матлок. Нямаше какво да губи. Възможно беше дори да спечели нещо, да научи нещо. Та той бе преследвачът!
Бялата варосана фасада и червените неонови лампи говореха достатъчно за кухнята на Харпър. Матлок паркира до един пикап, излезе и заключи колата. Новият куфар, пълен с нови дрехи, лежеше на задната седалка. Беше похарчил в Хартфорд няколкостотин долара — не искаше да рискува.
Мина по постланата с чакъл пътека и влезе в бара на ресторанта.
— Тръгнал съм за Кармаунт — каза, докато плащаше за напитката си с двайсетдоларова банкнота. — Бихте ли ми казали къде е това проклето място?
— На около пет километра на запад. Завийте в дясното отклонение. Нямате ли по-дребни? Имам само две по пет, всичко друго е по един, а те ми трябват.