Колинс се опита да вземе връх над нервите си.
— Сторих това, което трябваше да сторя.
— Така ли? Е, и аз направих същото.
С подлудяващо старание Тайнън започна да отключва и бавно да отваря чантата си.
— Да, същото направих и аз — повтори той подигравателно. — Тъй като ти започна да ровиш из моите работи… и разбра.
— Вярно е, разбрах…
— … сметнах, че ще е почтено и аз да отделя малко време, за да поровя из твоите.
— Съвсем добре ми е известна активността ти напоследък. Зная, че ме разследваш отново.
— Не се шегуваш, нали? Знаел си и не предприе нищо?
— Не се налагаше. Аз нямам какво да крия.
— Сигурен ли си? — Тайнън забърника в съдържанието на чантата и измъкна голям служебен плик. — Е, все пак, струва ми се, че ще бъдеш поласкан да узнаеш, че поровихме около теб с голямо внимание… с нежни, любящи грижи.
— Оценявам високо и с благодарност твоя интерес. Хайде, изненадай ме де. Какво изрови?
Враждебното изражение по лицето на Тайнън се задълбочи.
— Ще ти кажа какво открих. Намерих нещо, укривано умишлено от публиката… или по-вероятно, укривано от теб. — Той отвори плика, прегледа набързо съдържанието му и срещна погледа на Колинс. — Готвиш се да започваш битката със законопроекта, спасяващ страната от загиване. Навираш се в живота на толкова много хора, включително и моя, а не си си дал труд да погледнеш дали твоят собствен дом е в ред. Е, добре, преди да се представиш на обществото като мистър Чистичък, погрижи се да се увериш дали твоят живот, а и животът на тези около теб е кристалночист.
— Искаш да кажеш…?
— Искам да кажа, че ти се е случило да се ожениш за жена с твърде съмнително минало. Мисля, че ще е от полза да поразискваме накратко близкото й минало.
Вълна от гняв заля Колинс към този нахалник, позволил си да се меси в личния живот на хората. Гневът му взе връх над любопитството да разбере какъв коз крие Тайнън в ръкава си.
— Върнън, не зная за какво, по дяволите, намекваш, но ти заявявам направо, че нямам намерение да разисквам с теб поведението на жена си или на когото и да било другиго от своето семейство. Сенатът ме е проучил. Животът ми е известен на обществеността. Сенатът ме утвърди. С теб нямам какво да разисквам.
Не беше обаче лесно да разклатиш Тайнън.
— Боя се, че има още нещо за разискване. Струва ми се, че ще се съгласиш да поговорим за него. Дребно нещо, подминато при първото ти проучване, нещо, което ще пожелаеш да узнаеш на всяка цена.
— Не желая съпругата ми да бъде въвличана в нашите недоразумения.
Тайнън повдигна рамене с безразличие.
— То си е твоя работа, Крис, но ти или трябва да ме изслушаш и да ми кажеш какво да правя, или жена ти трябва да бъде изправена пред съда и журито. — Той направи кратка пауза. — Сега мога ли да продължавам?
Колинс усети как сърцето му заби лудо. Този път той замълча. Тайнън хвърли поглед към книжата си и поде отново:
— Когато си се запознал с жена си, тя е била вдовица. Това се е случило преди малко повече от година. Името й е било Карин Грант. Съпругът й се е казвал Томас Роули. По мъж тя е била Карин Роули. Всичко дотук така ли е?
— Знаеш, че е така, тогава защо…
— Знаеш, че това е неправилно. Когато се срещнахте, тя се е казвала Карин Грант.
Колинс побърза да я защити:
— Та какво от това? Няма нищо необикновено, след като овдовее, жената да носи моминското си име.
— Може да няма нищо необикновено, но може и да има. Да видя… когато си я срещнал в Лос Анджелис, тя е работила като манекенка. Преди това е живеела със съпруга си във… във…
— В Медисън, Уисконсин.
— Така ли ти каза? Заблудила те е. Живели са във Форт Уърт, Тексас. Мъжът й е умрял във Форт Уърт.
Колинс блъсна стола си назад, сякаш искаше да стане и да приключи с тази инквизиция.
— Върнън, пет пари не давам.
— По-добре не се сили! — Гласът му бе леден. — Знаеш ли как е овдовяла твоята съпруга?
— За бога, мъжът й е бил убит при някакъв инцидент.
— Инцидент? Наистина? Какъв вид инцидент?
— Никога не съм я питал за това. Подобни теми не са много приятни, та човек да ги съживява. Струва ми се, че е бил ударен от кола. Това задоволява ли те, Върнън?
— Не, никак. Съгласно архивите на ФБР от Форт Уърт не е бил ударен от кола. Бил е ударен от куршум, и то от близко разстояние. Бил е застрелян.
Колинс бе готов за всякаква тревожна информация, но това беше съвсем неочакван удар. Самоувереността му се стопи, а Тайнън продължаваше безпощадно:
— Всичките улики са сочили като убиец твоята жена. Била е арестувана и съдена. След четиридневно съвещание на журито е получила висящо жури, т.е. оправдана, но не с абсолютното мнозинство. Вероятно този резултат е бил последица от влиянието на баща й. Бил е важна политическа личност в този град. Сега вече не е между живите. Властите решили да не започват повторно съдебно дирене и тя е била освободена.