— Не го вярвам! — извика Колинс. Тайнън и залата за конференции се завъртяха пред очите му и той направи усилие да се съвземе.
— Ако имаш някакви съмнения — каза студено Тайнън, това ще ги разсее. — Той взе няколко листа от плика и ги подреди внимателно пред Колинс. — Резюме на делото, направено от съдебния протокол и заведено под съответния номер. Също така фотокопия на три изрезки от вестници. Там ще разпознаеш Карин Роули. А сега… да преминем към същината…
Колинс не побутна книжата пред себе си, а насочи внимание към врага и същината на работата. Тайнън продължи:
— Журито не е намерило жена ти виновна. От друга страна, не са се произнесли и за невинна. Цели четири дни не са могли да достигнат единно мнение, да разрешат противоречията си и да определят единодушно присъдата. Стигнали са до така нареченото висящо жури. Знаеш по-добре от мен, че това оставя случая широко открит и хвърля сянка върху поведението на съпругата ти. Това ме заинтересува най-много. Наредих на нашите агенти да продължат по-нататък разследванията и те го направиха. Преповториха обстоятелствата по убийството, разпитаха отново свидетелите и така стигнаха до нова следа. Тя се оказа много съществена. Не мога да си представя как местните власти са я пропуснали навремето. Понякога може да се прояви небрежност, но както знаеш, във ФБР никога не са небрежни.
Колинс не отговори нищо. Той чакаше.
— Разполагаме с нов свидетел, пропуснат преди. Това е жена, видяла Карин Роули, или Карин Грант, или Карин Колинс, както предпочетеш. Тя е очевидец и твърди, че е чула скандала между двамата съпрузи, чула е Карин да казва на Роули, че би искала да го убие. Свидетелката е решила да напусне къщата на Роули и в този момент е видяла Карин с оръжие в ръка, наведена над тялото на съпруга си. — Тайнън направи кратка пауза. — Всъщност има и още нещо — той понижи гласа си. — Не ми е приятно да ти го казвам, но то ще излезе наяве, ако свидетелката бъде разпитана отново. Наистина то е голяма мръсотия…
Колинс почувствува пристягане в гърдите, но продължаваше да стои безмълвен. Тайнън започна бавно да подбира думите си:
— Седмици наред жена ти е посещавала сама баща си, или поне така е твърдяла. Роули е бил обхванат от подозрения. Изпратил е да я проследят. Научил… по какъв начин да ти го кажа? Узнал, че Карин е активен участник в една сексгрупа в Хюстън. Предприемали са сексоргии и перверзни. Не бих искал да се впускам в подробности, но…
— Това е мръсна лъжа и ти го знаеш! — изкрещя Колинс, повдигнал се от креслото си.
Изтегнат на мястото си, Тайнън даже не мигна.
— Така бих искал да е лъжа, но не е. Свидетелката е чула Роули да обвинява Карин тъкмо в това. — Ръката му посегна към плика. — Би ли искал да видиш дадените от нея показания?
— Не, благодаря.
— Тогава след тази сцена свидетелката чула изстрел и видяла Карин, наведена над тялото на Роули. — Тайнън се взря упорито в Колинс и продължи: — Тази свидетелка няма да се появи в съда по собствена воля. Не иска да се намесва в такава мръсотия, но ако бъде принудена да свидетелствува под клетва, тя ще го стори. Това означава повторен съдебен пропее. Този път не може да се очаква да има висящо жури. Както и да е, ще ти направя удоволствие да узнаеш, че не позволих на своите хора да представят новите си доказателства пред областния прокурор във Форт Уърт. Счетох, че ще е неправилно, ако не се консултирам предварително с теб. При това, независимо от нейните… нейните слабости, единствен бог знае какво я е карало да постъпва така… аз изпитвам симпатия към мисис Колинс. От друга страна, нейният съпруг е притежавал някак противен характер. Той е гонил нейните пари, парите на баща й, и тя е била за него средство да се добере до тях. По всяка вероятност я е заплашвал да направи публично достояние нейното поведение, за да измъкне повече пари. Би могло да се каже, че тя е имала достатъчно мотиви за поведението си. Това именно бяха причините, които ме накараха да не представям новите улики. Най-накрая, и може би най-важното, бих предпочел да не поставям в трудно положение член на администрацията на президентския екип в такова съдбовно време като днешното. Струва ми се, можеш да оцениш това. Намирам, че всеки един, свързан с този случай, е страдал достатъчно много, за да го правим отново публично достояние. При тези обстоятелства всичко може да бъде лесно забравено.