На Колинс му се повръщаше не само от информацията за Карин и заплахата, надвиснала над главата й, но и от непрекъснатото изнудване от страна на Тайнън. Отвращението му към този човек го пареше отвътре като въглен. Досега никога не беше се чувствувал способен да убие човек. В този миг изгаряше от желание да стисне пръстите си около шията на Тайнън, но разумът надделя. Стоеше, без да помръдне, а трепереше вътрешно. Накрая се почувствува в състояние да говори.
— Каза, че искаш да забравиш всичко това, но при известни условия?
— Точно така.
— Какви са ти условията? Какво искаш от мен?
— Само твоето сътрудничество, Крис — каза почти ласкаво Тайнън. — Всъщност съвсем малко. О, да кажем, само твоята дума, че ще останеш в екипа с президента и с мен и ще подкрепяш 35-та поправка до успешния й край. Не желая от твоя страна никакви публични демонстрации на несъгласие, като подаване оставка или отричане на поправката. Това е цената. Много разумна по мое мнение.
— Ясно! — Колинс го наблюдаваше как внимателно прибира плика и документите и ги подрежда в чантата. — Няма ли да ми позволиш да видя останалата част от твоите доказателства?
— Не, по-добре да ги запазя в името на сигурността им. Получи достатъчно. Имаш и жена си. Тя ще допълни всичко останало, ако е пропуснато нещо.
— Не, исках да кажа името на новата свидетелка, открита от теб. Бих искал да имам поне него на разположение.
— Не, Крис — засмя се Тайнън. — Ако искаш да я видиш, можеш да го сториш само в съда. — Той заключи чантата. — Мисля, че казах всичко, каквото имаше да се каже. Съвсем определено, това ти е достатъчно, за да имаш с какво да се занимаваш. Какво ще стане по-нататък, зависи само от теб.
— Върнън, ти си най-мръсният и гаден копелдак, живял някога на тази земя.
Усмивката на Тайнън не слезе от лицето му.
— Считам, че моите родители не ще го приемат като нещо за вярване. — Изведнъж стана сериозен. — Ако имам някаква вина, тя е, че обичам твърде силно страната си. Твоята вина е, че я обичаш по-малко. В името на своята страна чакам сега твоето решение.
Колинс впи поглед в него с отвращение. Накрая се отпусна, предаде се и рухна назад в креслото.
— Добре — произнесе той изтощен, — печелиш. Повтори ми какво точно искаш от мен!
За първи път през целия си семеен живот Колинс изпитваше нежелание да се прибере у дома при жена си. След заминаването на Тайнън той нямаше никакво желание за работа, но бе останал нарочно в правосъдието, понеже искаше да е сам, да мисли. Разкъсваха го противоположни чувства. Още не можеше да превъзмогне шока от чутото за случая с Карин. Измъчваше то разочарованието, че е скрила недалечното си минало. Беше объркан относно вината или невинността й за смъртта на нейния мъж (четири дни не са били достатъчни на журито да вземе единодушно решение). Съществуваше и страхът, че може да я сполети беда, тъй като Тайнън имаше възможности да поднови делото срещу нея. Над всичко стоеше картината, нарисувана от Тайнън за скрития й сексуален живот. Голите оргии. Поредиците от перверзни. Той не вярваше нито дума от това, но не бе в състояние да изтрие грозните картини от съзнанието си. Нямаше представа за чувствата си, каква позиция да заеме, как да се отнася към нея.
Тези объркани проблеми останаха неразрешени в кабинета му и сега бяха същите, когато постави ключа в бравата на входната врата, отключи я и влезе у дома си. Искаше му се да избегне всякаква разправия, да избегне и жена си, но съзнаваше, че това е невъзможно.
Явно го беше чула да влиза.
— Крис? — повика тя от трапезарията.
— Тук съм — отвърна той и се насочи по коридора към спалнята.
Свали връзката си и тъкмо събличаше сакото, когато тя се появи.
— Откакто се обади по телефона, цял ден съм на тръни в очакване да чуя какво става. Започнах да стягам багажа. Заминаваме за Калифорния, нали?
— Не — отвърна глухо той.
Тя се бе насочила към него да го целуне, но се спря в устрема си.
— Не? — и веждите й се извиха. Втренчи се в лицето му. — Не подаде ли оставка?
— Не, не сторих това.
— Аз… не мога да разбера, Крис.
— Написах писмото, а после го скъсах… след посещението на Върнън Тайнън. След като си замина, скъсах писмото, бях принуден да го направя.
— Ти… си бил принуден — повтори тя. — Скъсал си го заради… — Тя се бе вцепенила. — Заради мен?
— Откъде знаеш? — запита той удивен.
— Защото подозирах, че може някога да се случи. Знаех, че той е в състояние да направи всичко възможно, за да спре твоята съпротива. Онази вечер, на вечерята с този писател, Айшмъил Йънг… когато той ти каза, че Тайнън разследва всички около себе си, знае всичко за всеки, който има отношение към неговия личен живот… знаех, знаех, че ще тръгне по следите ти и ще открие мен. Много се изплаших. Крис. Същата нощ, когато си лягахме, реших, едва ли не за стотен път, да ти кажа. Наистина исках да ти кажа, дори започнах, но ти вече беше заспал. На сутринта какво ли не се случи и ми попречи. Трябваше да ти кажа. О, боже, помогни ми, каква глупачка се оказах! Такава обикновена тайна, но ти трябваше да я чуеш от мен.