— Трябваше да я зная, Карин, поне само за да мога да те защитя.
— Да, прав си, но не да защитиш мен, а себе си. Сега, когато Тайнън ти е казал… не зная какво ти е казал… но по-добре е да чуеш цялата история от мен.
— Не искам да я чувам сега, Карин. Трябва да пътувам извън града, за да произнеса реч. Когато се върна от Чикаго…
— Не, слушай! — Тя бе дошла съвсем близо до него. — Тайнън ти е разказал, че съпругът ми е бил застрелян в спалнята ни, че хората са ме чували да крещя неведнъж, че бих искала да го убия? Истината е, че бяхме в поредната страхотна караница, една от хилядите. Избягах от къщи и отидох при баща си. След това реших да се върна, за да опитам за последен път да се разберем. Заварих Том на пода мъртъв. Нямах никаква представа кой го бе убил, а и досега все още не зная. Неколцина от околните обаче са чули нашия скандал и думите ми, че бих желала да е мъртъв. Вярно е, казвала съм го хиляди пъти. Естествено, бях обвинена. Уликите бяха повърхностни, неубедителни, но ни бяха назначили нов областен прокурор, жаден да си създаде име. Бях изправена пред съда. За мен това беше най-ужасното изтезание. Това ли ти разказа Тайнън, всичко, в подробности?
— Повече от това. Каза ми, че си получила висящо жури.
— Какво ти висящо жури — сви презрително устни тя. — Единадесетте от журито бяха за моето оправдаване още от първата минута, а дванадесетият от тях е настоявал четири дни, че съм виновна. Той всъщност обвиняваше не мен, а баща ми, защото някога го бил уволнил. Това научих по-късно. Областният прокурор не пожела да започне втори процес, защото доказателствата и журито бяха в моя полза. Прокурорът знаеше, че това е безсмислено, затова ме освободи, а делото остана висящо. За да избягна лошата слава, прикачена към името ми, престанах да ползувам брачното си име и напуснах града. Отидох да работя в Лос Анджелис, където се срещнах с теб преди повече от година. Това е всичко, Крис. Не съм ти го споменавала никога, защото бе минало, беше останало зад мен. Знаех, че съм невинна, и след като се влюбих в теб, не исках нищо да опетнява отношенията ни или да буди съмнения у теб. Не исках мръсни неща да цапат красивото и чистото, зародило се помежду ни. Исках ново, чисто начало. Защо не ти го казах тогава! Това беше голямата ми грешка. — Тя си пое дъх. — Доволна съм поне, че сега вече няма никакви тайни между нас. Сега знаеш цялата история.
— Според Тайнън не съвсем цялата история. Открил е нова свидетелка, готова да потвърди, че те е видяла изправена над Роули с оръжие в ръка. Била видяла или чула ти да извършваш престъплението.
— Това е лъжа! Не съм го извършила аз. Абсолютна лъжа! Влязох вкъщи и намерих Том мъртъв. Той беше вече убит!
Докато я слушаше, макар и с неудобство, той не я изпускаше от погледа си. Търсеше истината и почувствува, че я откри. Все пак въображението му не можеше да се освободи от грозните картини. Карин разсъблечена. Карин побесняла в стая, пълна с голи мъже и жени, отдадена на всякакви перверзни.
— Има още нещо, Карин — чу той внезапно своите думи. Нямаше намерение да говори за оргиите, да показва, че им дава ухо, но нещо неопределимо отвътре го накара да отиде докрай. — Не вярвам нищо от тези брътвежи, но трябва да ти кажа. Свидетелката съобщила на Тайнън… — и й разказа всичко.
Докато той говореше, ужасът й непрекъснато нарастваше. Когато свърши, тя едва не бе загубила съзнание.
— О, не — прошепна тя. — Не, не… такива страхотни лъжи. Нито една дума не е истина. Истински измислици. Аз? Да постъпвам така? Та ти ме познаваш, Крис, познаваш ме в леглото. Аз съм срамежлива… аз… О, Крис, ти не можеш да повярваш това…
— Не го вярвам, уверявам те.
— Кълна се в живота на детето, което очакваме…
— Зная, че не е вярно, скъпа, но съществува свидетелка, готова да се закълне в съда, че това е истина, а също и убийството…
— Коя е тази свидетелка? — Карин повъзстанови силите си.
— Не зная. Тайнън не пожела да каже. Този дамоклев меч той държи над главите ни. Заплаши ме, че ще възбуди повторно дело, ако не играя по свирката му. И така, реших да остана в техния тим…