В същото време Колинс осъзнаваше факта, че залата е наситена с шпиони и доносчици на Тайнън, готови да докладват на господаря си всяко отклонение, което би извършил от разпоредената от директора линия. Предвид всичко това след сблъсъка си с Тайнън вчера Колинс бе преработвал речта си няколко пъти в самолета за Чикаго и тази сутрин в хотела си, като я разводняваше непрекъснато и накрая я бе превърнал в локва. Усещаше, че всяко друго мнение означаваше заплаха за Карин.
Известно му беше, разбира се, че в залата присъствува малка група от противници на Тайнън и поправката. Не знаеше кои са те, но водачът им бе Тони Пиърс. Колинс през цялото време беше изключително предпазлив в контактите с него, както снощи при пристигането си, така и тази сутрин. Щеше да бъде изключително опасно за Карин, ако Тайнън научеше, че е търсил Пиърс и е уредил среща с него след речта си. Сутринта Колинс бе телефонирал от една прикрита телефонна кабина извън хотела на Пиърс. Беше уредил да се срещнат не в собствения му апартамент, а в незаета единична стая на хотел „Амбасадор“, която бе запазил под чуждо име, след като приключи с речта си. Бяха се договорили да наблюдават там заедно предаването по телевизията на гласуването в Калифорнийската камара на представителите. Ако е необходимо, той бе готов на риска да разкрие пред Пиърс своето несъгласие с мнението на администрацията по отношение на поправката и да му помогне в неговата стратегия да я провали при гласуването й в Сената три дни по-късно.
Всичко това се блъскаше в съзнанието на Колинс, докато се опитваше да вложи някакъв смисъл в речта си.
Беше стигнал до последната страница. Направи усилие да вложи нещо от себе си, за да я изпълни с чувство.
— И така, приятели, достигнахме до кръстопътя — продължаваше Колинс. — Изправени сме на прага на драматични промени в нашата конституция с цел да търсим законност и ред. Все повече и повече ни е необходимо да създадем мирно общество. Тук пред нас очертах днес някои от тези потребности. Позволете ми да ги резюмирам с думите на бившия главен прокурор на САЩ.
Колинс направи пауза, спря погледа си върху множеството редици от лица и след това започна да цитира думите на бившия главен прокурор:
— Той апелираше да запомним следното: „Ако искаме да се справим смислено с престъпността, трябва ясно да видим дехуманизиращия ефект на бордеите, расизма, неграмотността, насилието, корупцията и безсилието да запазим човешките права, бедността и безработицата, преследвала цели поколения, недояждането, вродените психически дефекти, породени от недостатъчни предродилни грижи и болести, от замърсяването в рухналите, грозни, несигурни, претъпкани жилища, от алкохолизъм и наркотици, от скъперничество, страх, омраза, безнадеждност и неправда. Това са изворите на престъпността и те могат да бъдат поставени под контрол.“ Сега е време да действуваме. Благодаря ви за вниманието.
Не беше им съобщил името на цитирания бивш главен прокурор. Не им каза, че тези думи са рожба на Рамзи Кларк.
Аплодисментите бяха слаби, но неговата агония бе свършила.
Върна се на мястото си облекчен и получи няколко вяли ръкостискания. Приготви се да изчака последния говорител и края на събранието.
Половин час по-късно бе свободен. Напусна залата „Гилдхол“, към него се присъедини телохранителят му Хогън и го изпрати с асансьора до апартамента му, номер 1700–01 в ъгъла на седемнадесетия етаж. При вратата каза на Хогън, че остатъка от следобеда ще прекара в апартамента си. Посъветва го, че ще бъде добре да посети Гринъри, също така кафенето на хотела и да хапне нещо. След това се разделиха.
Когато остана сам в апартамента, Колинс почака известно време, след това отвори вратата и огледа коридора в двете посоки. Беше празен. Измъкна се от стаята, намери стълбището, спусна се до петнадесетия етаж и откри незаетата единична стая, номер 1531. Като се увери, че никой не го следва, влезе и остави вратата леко открехната.