Огледа стаята: двойно легло, кресло, два стола, шкаф и телевизор. Неподходящо място за член на президентския кабинет, но ще свърши работа.
Изведнъж изпита изкушение да се обади по телефона във Вашингтон на Карин, дори само за да я ободри. Тъкмо се чудеше благоразумно ли е да ползува телефона, когато се чу кратко почукване на вратата. Обърна се бързо, готов да поздрави Тони Пиърс, но за негова изненада в стаята влезе не само той, а още двама души.
Колинс не беше виждал Пиърс от времето, когато бяха опоненти в телевизионното шоу „Търсенето на истината“. Нещо се сви под лъжичката му, когато си спомни своята роля и изпълнението й по времето на това предаване. Сега се чудеше какво ли мисли Пиърс за него в този момент.
Външно Пиърс не изглеждаше обиден и не изразяваше никакво колебание при повторната им среща. Лицето му, покрито с лунички, беше все така добродушно и ентусиазирано, както винаги.
— Срещаме се отново — каза той, като раздруса десницата на Колинс.
— Доволен съм, че имахте възможност да дойдете — отвърна Колинс. — Не бях сигурен дали ще можете.
— С радост приех тази възможност. Моля ви също така да се запознаете с двама от моите колеги. Това е мистър Ван Алън, а този е мистър Ингстръп. Работихме заедно във ФБР и в продължение на една година последователно си подадохме оставките.
Колинс се ръкува с всеки от тях. Ван Алън беше рус, със силно издадена напред долна челюст и неспокойни очи. Ингстръп имаше кестенява коса и обветрено лице с недобре поддържани мустаци.
— Заповядайте, седнете — покани ги Колинс. Тримата седнаха на столовете и леглото, а Колинс остана прав. — Сигурно се учудвате защо ви поканих да се срещнем — обърна се Колинс към Пиърс. — Сигурно се питате какво общо имаме двамата, за да говорим. Във вашите очи аз съм началникът на директора на ФБР Тайнън и член на администрацията на президента Уодсуърт, цялата клика, защищаваща поправката. В моите очи вие сте сърцевината на опозицията срещу нея. Не ви ли изненада, че поисках да се срещнем?
— Съвсем не — отвърна Пиърс, докато тършуваше за лулата си. — Не сме ви изгубвали от погледа си, дори и вчера следобед, когато планирахте да заминете за Калифорния, за да говорите срещу 35-та поправка. Знаем къде стоите и сега.
Колинс се сепна.
— Как е възможно да знаете всичко това?
— Тъй като сега можем да ви се доверим, трябва да ви обясним — каза весело Пиърс. Докато пълнеше лулата с тютюн, той продължи: — След като ние тримата напуснахме ФБР, всеки от нас тръгна по свой път. Аз основах адвокатска фирма. Ван Алън притежава частна детективска агенция. Ингстръп е писател с две прекрасно обрисуващи ФБР книги зад гърба си. И тримата споделяме едно и също верую. То е, че Върнън Т. Тайнън, за когото работихме дълго време, е човек, опасен за нашата страна. Видяхме как от година на година ставаше все по-опасен. Открихме и други бивши агенти на ФБР в Съединените щати, споделящи напълно нашето мнение. Всички ние все още владеем дисциплината, знанията и уменията, научени и практикувани във ФБР. Запитахме се защо да не приложим на практика своите знания, защо да не заработим заедно за защитата на всеки един от нас, за спасяването на ФБР от този мегаломан и за да защитим самата демокрация. И така, по мое предложение изградихме разпространена по цялата страна, необявена организация от бивши агенти на ФБР, които да разкриват факти и да се противопоставят на сатрапа, следящ всяко наше движение. Нямаме официално име, но обичаме да се наричаме РФБР, което ще рече Разузнавачи на Федералното бюро за разследване. Разполагаме с добри информатори навсякъде. В правосъдието имаме шестима, включително двама в зданието на Едгар Хувър. Научихме за вашето постепенно преминаване на наша страна. Вчера разбрахме, че планирате да пътувате за Сакраменто. От досието, което събрахме за вас, научихме, че предприемате това пътуване с цел да скъсате с президента и Тайнън и да отречете публично поправката.
— Точно така — съгласи се Колинс.
— И все пак не сте в Сакраменто в този момент, а тук в Чикаго. Когато снощи открих вашето съобщение, бях изненадан. Безпокоях се, че промяната на маршрута ви може да означава нова смяна на политическите ви виждания. Реших, че не е това или не желаете да се срещнете с мен.
— И това е правилно — реагира Колинс. — Политическите ми схващания са същите. С цялото си сърце съм против поправката. Желанието ми беше да ида в Сакраменто, за да се боря срещу нея. В последната минута се появи нещо…