— Появи се Тайнън — каза простичко Пиърс.
Колинс смръщи челото си.
— Как узнахте?
— Не съм, но бях сигурен.
Ван Алън се обади за първи път:
— Тайнън е навсякъде. Никога не го подценявайте. Тоя многознайко е също и много отмъстителен. Той започна там, където Едгар Хувър спря. Помните ли Хувъровите официални и свръхсекретни папки? Хувър получаваше информации от плеядата си „тихи стъпки“ за д-р Мартин Лутър Кинг и неговия сексуален живот. Притежаваше лични сведения за Мохамед Али, Джейн Фонда, д-р Бенджамин Спок и най-малко за още седемнадесет високопоставени правителствени личности, конгресмени и журналисти. Всичко това беше любителска дейност в сравнение с извършеното от Върнън Т. Тайнън. Той утрои папките на Хувър. Непрекъснато ги ползуваше за изнудване. За доброто на страната — е бил винаги отговорът му…
— И от патриотизъм — намеси се Ингстръп. — Той е последното убежище на подлеците, ако цитираме д-р Семюл Джонсън.
— Абсолютно точно — продължи Ван Алън. — Когато Тайнън ми възложи задачата да проучвам живота на водачите на мнозинството в Сената и Камарата, това беше малко преди да бъде представена поправката пред Сената, допуснах, че по този начин иска да осигури одобряването й, явих се пред него и отказах. Заявих му, че предпочитам друга задача. „Ще бъда щастлив да уредя това, Ван Алън“ — ми отвърна той. Скоро след това научих, че съм предназначен далеч от Вашингтон. Получих заповед за преместването ми в полската база на ФБР в Бют, Монтана. За Тайнън това е американският Сибир. Щом получих заповедта, подадох оставка.
— Така беше — вметна Пиърс. — Когато споменах факта, че тримата сме си подали последователно оставките, не исках да кажа, че сторихме това с удоволствие. Ван трябваше да замине на заточение, както току-що ви обясни, и той приключи със службата. Ингстръп трябваше да произнесе реч на абсолвентското събрание на дъщеря си. Говори за ролята на ФБР в нашата демокрация, като направи съвсем леки внушения за една-две реформи във ФБР. В срок от двадесет и четири часа Тайнън го знаеше. Ингстръп беше изведнъж белязан, беше понижен в длъжност и подаде оставка. Това обаче не задоволи Тайнън. Когато Ингстръп се опита да получи служба в системата на правораздаването, дългата ръка на Тайнън го последва. Тайнън оповести навсякъде, че характеристиката на Ингстръп от ФБР е неблагоприятна. Когато Ингстръп започна да пише, първата му книга беше критична по отношение операциите на ФБР. Тайнън се погрижи да блокира издаването на ръкописа, и то успешно. Ингстръп беше принуден да се обърне към второстепенно издателство. За негово щастие книгата има огромен успех.
— А какво е станало с вас? — запита Колинс.
— С мен? — каза Пиърс. — Аз защитих Ингстръп. Единственият отговор на Тайнън беше груб меморандум, осведомяващ ме за преместването ми в Синсинати, втория Сибир на Тайнън. Знаех, че във ФБР няма повече бъдеще за мен, така че и аз напуснах. Не, Крис, ако мога така да се обръщам към вас, никой, забъркал се с Тайнън, не може да удържи победа.
— Но тъкмо сега ти се бориш с Тайнън заради поправката.
— И при това не очаквам да спечеля — отговори Пиърс, — но ще положа всички усилия. Когато заяви, че планираш да се противопоставяш на Тайнън, но нещо промени плановете ти, знаех, че това нещо е някой, наричан Тайнън. Предполагам, че нямаш намерение да излезеш открито на наша страна.
— Просто не мога — каза Колинс безпомощно. Той огледа внимателно тримата в стаята, тези ветерани на Тайнън, тези мъже, стигнали до крайността да се противопоставят на директора на ФБР и неговия страхотен апарат, и внезапно се почувствува много близък с тях. Бяха спечелили напълно доверието му. Той реши да им разкаже как Тайнън последната минута го бе направил безсилен. — Добре. Нямам намерение да скривам от вас каквото и да било. Ще ви кажа защо ми е невъзможно да изляза открито с вас.
— Можеш напълно да ни се довериш, Крис — усмихна му се насърчително Пиърс.
Колинс помисли за миг какво да им разкаже, а дори откъде да започне.
— Вчера бях при президента. Докладвах му, че имам информация, че Тайнън е отговорен за убийството на Мейнърд…
— О! — възкликна Пиърс. — Не сме чули това. Сигурен ли си, че това е истина?
— Вярвам. Научих го от човек, намесен в тази работа, но не мога да го докажа. Не мога да докажа нито това, нито ред други неща на президента. Въпреки това разгънах пред него убедително обвиненията срещу Тайнън. Настоях президентът да го уволни. Той отказа. Отговорих му, че нямам друг избор, освен да подам оставка и да замина за Калифорния, за да заема публична позиция срещу 35-та поправка. Както знаете, бях готов да го сторя.