Оказаха се директно в кабинета на Тайнън, слабо осветен от малка лампичка до софата.
Колинс се мъчеше да обхване с поглед кабинета. Бюрото на Тайнън беше вляво пред прозореца, насочен към улица 9, точно към службата на Колинс. Вдясно бяха канапето, малка масичка за кафе и две кресла. Върху бюрото нямаше никакви папки.
— Касата е в стаята му за преобличане — пошепна Пиърс, като показа отворената врата оттатък масичката за кафе.
Промъкнаха се между креслата и влязоха в тясната стая за преобличане. Пиърс потърси ключа за лампата, намери го и запали крушката над вратата. Бяха изправени пред старата зелена каса, тип „Виктор Файермастър“ на Ноъ Бакстър.
Комбинацията за отключване се намираше на третата секция долу. Пиърс я опита. Беше здраво затворена. Той отри пръстите на дясната си ръка по бедрото си.
— Добре е да поработя малко върху нея. Надявам се да е лесна.
Безмълвен, той опитваше комбинациите. Колинс то наблюдаваше и броеше минутите. Бяха минали само три, а на него му се струваше цяла вечност и напрежението му ставаше непоносимо. Внезапно чу Пиърс да издава щастлива въздишка, видя го да опитва третата секция и тя леко се поддаде. Пиърс се изправи, отвори най-горното чекмедже и направи стъпка назад.
— Сега е твой ред, Крис.
Колинс се доближи с разтуптяно сърце. Погледна вътре. Чекмеджето бе натъпкано с миниатюрните касети „Норелко“, подредени в малки пластмасови кутии. До тях бяха няколко по-големи касети от типа, използувани от Рик.
Тъкмо вдигна ръка да бръкне, когато друга струя светлина нахлу в стаичката и стържещият като пила глас на трети човек го парализира.
— Добър вечер, мистър Колинс — поздрави го гласът. — Оставете тази работа.
Колинс се извърна, както бе сторил преди него и Пиърс. Вратата на банята беше широко отворена и на прага й стоеше якото тяло на Хари Адкок. На лицето му се очерта сатанинска усмивка. Той протегна ръка, в чиято длан лежеше касетка тип „Меморекс“. Касетката беше вече разчупена.
— Това ли търсехте, джентълмени? — запита той. — Документа R, а? Е, ето го. Погледнете го хубаво.
Той раздели двете части на касетката. Като не ги изпускаше от погледа си, подпъхна пръста си под лентата, разхлаби я и започна бавно да я развива. Хвърли кутийката на пода, а лентата остана да виси на ръката му.
С крайчеца на окото си Колинс видя, че ръката на Пиърс се придвижи към джоба на сакото му, но забеляза също, че и свободната ръка на Хари Адкок бръкна светкавично под мишницата му и в следващия миг двамата бяха изправени пред тъпия нос на огромен револвер.
— Не се опитвай, Пиърс, а вие, мистър Колинс, подръжте тая лента за момент. — Той я закачи на отпуснатата ръка на Колинс, придвижи се странично, пребърка набързо Пиърс и откри специалния му полицейски пистолет, калибър 38. Усмихна им се подигравателно. — „Стрелба между заместник-директора на ФБР и неофициалния помощник на главния прокурор“ ще бъде хубаво заглавие в утрешните вестници, нали?
След това посегна и прибра лентата от ръката на Колинс.
— Сега бяхте най-близко до документа R, мистър Колинс.
Като държеше в една ръка лентата и пистолета, насочен към тях, в другата, той тръгна заднишком към банята.
— Погледнете я за последен път. Никога не е съществувал написан на хартия документ. Никой не е смятал дори да го запише на магнетофон. Най-важните неща и планове на тази земя са обикновено в главите на хората и никъде другаде.
С крак Адкок ритна капака на тоалетната чиния и разклати лентата над нея.
— Почакайте една минута — намеси се Колинс. — Изслушайте ме за миг…
— Най-напред вие чуйте това! — Адкок пусна лентата в тоалетната чиния и завъртя дръжката за водата. Лентата изчезна заедно със струята. Изпитваше истинско удоволствие от свистенето на водата. После им се ухили. — Отиде в канализацията, както вашите надежди, мистър Колинс. — И той напусна банята. — Сега, какво искахте да ми кажете, мистър Колинс?
Колинс захапа устната си, без да пророни думичка.
— Много добре, джентълмени. Ще ви изпратя. — Адкок посочи с револвера към кабинета на Тайнън.
Той остана зад тях, докато те стигнат средата на кабинета. След това се придвижи, като ги заобиколи, без да ги изпуска от очи, изправи се зад бюрото на Тайнън и постави ръка върху огромния сребрист магнетофон на Тайнън. Адкок се обърна към Колинс.
— Не зная що за главен прокурор сте, мистър Колинс, но съм сигурен, че от вас няма да излезе и половин агент от ФБР. Добрият агент не бива да пропуска и най-малката подробност. Вие и вашите момчета приглушихте почти всички подслушвателни уредби в града, за да прикриете секретното си посещение тук тази вечер, но не сте изключили подслушвателната уредба само на едно място.