Сърцето на Колинс спря.
— … всичко е направено. Извадих дубликати също и от магнетофонните ленти, затова виждате тук два апарата, но не съм довършил съставянето на съдържанието на тези ленти. Това е хамалска работа. Трябва да върша всичко самичък, защото Тайнън не ми позволява секретарска помощ. Започнах да изписвам на пишеща машина съдържанието на лентите преди три дни.
Сърцето на Колинс се оживи.
— Но нали направи копия от всичките касети на Бакстър?
— Да, каквото Тайнън ми даде, а, струва ми се, то включваше всичко…
— Как направи копията? — запита бързо Колинс.
— Ами ето, касетите са от две различни големини, така че трябваше да ползувам два различни магнетофона, за да ги запиша в моя.
— Точно така, две различни големини. „Норелко“, миниатюрни касети, и „Меморекс“ — нормални касети. Слушаше ли, когато извършваше записа.
— За бога, не. Бих загубил много време. Включвам го на запис, без да се чуват гласовете.
— Къде са по-големите касетки, „Меморекс“?
— Върнах ги на Тайнън преди няколко дни. Те бяха оригиналите. Записах може би шест от тези касети на големи ролки.
— Знаеш ли какво е записано на тези твои ролки?
— Не, докато не започна да ги преписвам на пишещата машина, но съм идентифицирал всяка една и съм отбелязал мястото й на голямата ролка. Всяка касета, голяма или малка, има свой знак и дата. Изготвил съм си и специален индекс. — Той пристъпи до бюрото и извади няколко листа, прихванати заедно с кламер. — Ето, вижте.
— Търся специална касета „Меморекс“. Тя е означена „ГПД“, а след това пише „януари“. Това би ли ти помогнало да я намериш?
— Да видя.
Айшмъил Йънг започна да прелиства страниците на индекса си. Колинс го наблюдаваше пламнал.
— Разбира се, ето я — обяви Айшмъил Йънг с гордост. — Лентата представлява първият запис от втората ролка.
— Имаш я?! Сигурен ли си?
— Съвсем сигурен.
— Човече, о, човече! — изкрещя радостно Колинс и го потупа здраво по рамото. — Айшмъил, нямаш представа какво си направил.
Писателят беше съвсем объркан.
— Та какво съм направил?
— Открил си документа R!
— Открил съм какво?
— Няма значение — каза Колинс възбудено. — Пусни ни го на магнетофона. Намери тази дяволска ролка и я постави на машинката си!
Тримата наобиколиха големия магнетофон върху масата, докато Йънг намери ролката и я донесе. Постави внимателно ролката на мястото й, измъкна тънката лента и прикачи края й към празната ролка. После вдигна глава, изгледа всеки един от присъствуващите и каза:
— Не зная какво е всичко това, но започвам, ако вие сте готови.
— Готови сме — отговори Колинс, после се пресегна и сам натисна стартовия бутон.
Лентата започна да се върти.
Миг по-късно гласът на Върнън Т. Тайнън изпълни стаята.
11.
Седнал неспокойно на задната седалка в кадилака, довел го от Сан Франциско до предградията на Сакраменто, Крис Колинс се наведе повторно, за да каже на шофьора:
— Не може ли малко по-бързо?
— Правя всичко възможно при това движение, сър.
Колинс направи решително усилие да овладее нервността си и се отпусна отново назад. Като запали нова цигара от угарката на предишната, той погледна през прозореца и видя как далечният град идва все по-близо и става по-голям. Бяха в западния сектор на Сакраменто и навлизаха в район с много пресечки. Шофьорът зави вдясно и излезе на държавното шосе №275, което скоро щеше да ги отведе пред сградата на Конгреса.
Той осъзнаваше, че скоро, но може би не достатъчно скоро.
Това беше ирония на съдбата, мислеше си той, че успехът на продължителните му дирения може да бъде осуетен на самия финал от заговор на природата срещу него. Мъглата вече се вдигаше, но летището на Сакраменто вероятно още беше обгърнато от нея.
Поначало той трябваше да пристигне в Сакраменто по въздуха в дванадесет и двадесет и пет калифорнийско време. Имаше определена среща с депутата Олин Кийф за един часа в „Дерби Клъб“ на „Посис Котидж“, ресторанта, където законодателите и техните привърженици се събираха през деня, за да обядват. Ако всичко вървеше нормално, Кийф щеше да бъде придружаван от заместник-губернатора Едуард Дъффийлд, който бе и председател на щатския Сенат, й от сенатора Ейб Глас, който председателствуваше за този ден Сената. Може би Колинс би имал достатъчно време да разкрие документа R пред сенаторските лидери, преди Сенатът да се събере, за да гласува точно в два часа.
Беше осведомен, че гласуването ще започне няколко минути след два часа. Резолюцията ще бъде прочетена в залата за трети и последен път. Чрез гласуване на членовете на Сената ще бъдат преустановени по-нататъшните разисквания. Веднага след това ще започне и гласуването. Веднъж започнало, то не може да бъде спряно. Проведеното гласуване не може да бъде променено или повторено. По-рано, дори и след отрицателно гласуване, законодателното тяло, ако има основание, можеше да поиска отново разглеждане на даден законопроект, повторното му гласуване и промяната му. Подобно нещо се случи през 1972 г., когато бе гласувана 27-та поправка за еднаквите права на различните щати. Два от щатите, Върмънт и Кънектикът, гласуваха против нея, а по-късно промениха гласовете си точно обратно. Това вече не беше позволено в повечето от щатите и един от тези щати беше Калифорния. Гласуването в два часа щеше да бъде окончателно и 35-та поправка щеше да се превърне в закон. След толкова усилия Тайнън щеше да спечели, а народът да загуби.