— Да, ето ги тук, но искам да съм сигурен, че това са най-достоверните и свежи цифри. Ако е пристигнало нещо ново…
— Прав си, най-свежите и най-застрашителните. Ще бъдат много ефектни в речта ти. Накарай онези там да осъзнаят, че те много повече от гражданите на всеки друг щат се нуждаят от помощта на закона.
Колинс прегледа най-горните листове пред себе си.
— Трябва да ти призная, че статистиките от Калифорния са необичайно по-високи в сравнение с останалите — Колинс повдигна глава въпросително. — Сигурен ли си, че са абсолютно точни?
— Толкова точни, колкото полицейските началници в Калифорния ги желаят. Ще им цитираш техните собствени цифри.
— Исках само да съм сигурен, че стоя на твърда почва.
— Не може и да бъде по-здрава. С тези цифри ти ще постелеш пътя за преминаването на 35-та поправка.
Колинс пое глътка от изстиналия чай.
— Ще спра вниманието им върху поправката, но ще бъда внимателен да не прекалявам. Никак не ще ми е приятно да се впускам в разгорещени спорове с някого. Не очаквам нещо кой знае какво от тази среща по телевизията. Откровено казано, нямах възможност, откакто съм главен прокурор, да проуча в подробности предлаганата поправка.
— Никак не се безпокоя как ще се представиш каза весело Тайнън. — При разискванията на поправката в Конгреса ти се държа чудесно. Запознат си достатъчно добре с нея.
— Но може би… — поколеба се Колинс, — може би не знам всичко.
Тайнън трепна раздразнено.
— Какво повече има да се знае?
Моментът беше настъпил. Колинс мислено затвори очи и скочи във водата.
— Има нещо такова… Някакво допълнение, наречено „Документ R“. Какво ще кажеш за него? Доколко той има нещо общо с 35-та поправка?
Лицето на Колинс изразяваше простодушие — истинско невинно любопитство, но в същото време следеше зорко ще се издаде ли Тайнън с реакцията си. Притворените клепачи на Тайнън се повдигнаха. Малките му очи се разшириха, но останаха безизразни. Той беше или съвършен артист, или споменаването на документа R не означаваше нищо за него. Колинс наруши настъпилата тишина, като го подбутна.
— Какво би трябвало аз да знам за документа R?
— За какъв?
— За документа R. Допусках, че ти можеш да ме осведомиш по-добре, та да съм готов за всякаква изненада.
— Крис, нямам никаква представа за какво говориш. Откъде ти дойде наум? Какво е това?
— Не зная. Прочиствах някои от старите архиви на Бакстър. Това заглавие ми попадна пред очите върху една записка във връзка с 35-та поправка. Нещо във връзка с някаква проверка. Само това беше отбелязано в записката.
— У теб ли е? Бих искал да я видя. Възможно е да поопресни паметта ми.
— Как можах да я унищожа, по дяволите! Отиде на бунището с маса остарели архивни книжа на Ноъ Бакстър, но сега изведнъж изплува в съзнанието ми и реших да споделя тази мисъл с теб. Допусках, че ако знаеш нещо за документа, ще ми помогнеш. Той повдигна рамене. — Но ако не знаеш…
— Повтарям — каза твърдо Тайнън, — нямам и най-малка представа за какво говориш. Може да е било синоним или както щеш го наречи, на Ноъ за 35-та поправка. Не мога да си представя нищо друго. Както и да е, но аз не знам нищо за това. Повярвай ми, разполагаш с цялата необходима информация, за да направиш удар в Калифорния. Ти свърши твоята работа, а ние нашата, и можеш да бъдеш сигурен, че Калифорния ще ратифицира. Всичко е съсредоточено само на един залог, Крис, и нямам намерение да губим.
— Нито пък аз — каза Колинс, прибирайки книжата си. — Е, да вярваме тогава, че съм в отлична форма.
Вече сам в хола, Колинс замислено се спусна по стълбите до шестия етаж, като преобръщаше в ума си всяка подробност от срещата. В бронята на Тайнън не се появи никаква пукнатина. В отговорите му, в поведението му нямаше нищо, издаващо то, че знае за някакъв документ, опасен документ, както го е нарекъл Бакстър на смъртния си одър.
И все пак…
Както крачеше към асансьора, погледът му попадна върху огромен отвор в центъра на шестия етаж. Отправи се към него и погледна нагоре — нямаше никакъв покрив. После погледна надолу — виждаше се площадката за пешеходци чак на приземния етаж. По време на първата си обиколка из зданието на ФБР той бе попитал водача си, един от специалните агенти, за какво е този огромен кладенец по средата на сградата и защо не е покрит. Той му беше отговорил: „За да изглежда главната квартира на ФБР по-малко секретна, по-малко зловеща, по-малко отблъскваща. Направихме я да изглежда широко отворена, та и ние да изглеждаме широко открити за публиката.“