— Добре, но само за няколко минути.
Той влезе в малка, подредена с вкус дневна стая, отрупана с многоцветни декоративни възглавнички. Вляво имаше врата, водеща вероятно към спалнята, а вдясно арковиден отворен портал и зад него малка маса за хранене и врата към кухнята.
— Можете да седнете — покани го тя.
Той седна на ръба на отоманката, оказала се най-близо до него. Тя остана права насреща му, като приглаждаше нервно косата си назад.
— Много съжалявам за баща ви — започна той. — Ако бих могъл да направя нещо…
— Всичко е наред. Наистина ли сте главният прокурор?
— Да.
— Не сте изпратен от ФБР?
— Аз ги пращам, а не те мен — усмихна се Колинс. — Не. Тук съм по свое желание, по лична работа.
— Казахте, че сте били приятел на полковник Бакстър?
— Бях. Мисля, че баща ви също беше.
— Бяха много близки.
— Тук съм тъкмо защото полковник Бакстър и баща ви бяха приятели. Когато полковник Бакстър починал, оставил известно съобщение за мен. Оказа се, че това са били последните му предсмъртни думи. Отнася се до нещо, което непрекъснато търся от този момент. Не успях да получа информацията от Бакстър, но се досетих, че баща ви може да знае нещо по този въпрос от полковника. Зная, че Бакстър много често е споделял с баща ви.
— Наистина, така беше. Вие откъде го знаете?
— От мисис Бакстър, Хана Бакстър. Тя ме насочи да посетя баща ви в Люисбърг. Допускаше, че той би могъл да знае нещо по проблема. Преди два дена посетих Люисбърг, само за да науча за смъртта на баща ви. Тогава разбрах, че вие сте единственият човек, поддържал връзка с вашия баща. Хрумна ми, че той може да е говорил с вас по въпроса, проучван от мен. Реших да ви открия и да поговоря с вас.
— Какво искате да знаете?
Той пое дълбоко въздух, а после постави въпроса:
— Питам се, споменавал ли е някога баща ви за нещо, наречено документът R?
— Какво е това? — Погледът й не изразяваше нищо.
Сърцето на Колинс замря.
— Не зная. Надявах се, че вие може да знаете.
— Не — каза убедително тя. — Никога не съм чувала такова нещо.
— Проклятие! — измърмори той под носа си. — Простете ми, разочарованието ми е голямо. Вие и вашият баща бяхте последната ми надежда. Е, опитах и това е всичко. — Той стана съкрушен от отоманката. — Няма да ви безпокоя повече. — Той се поколеба. — Позволете ми да кажа само това, полковник Бакстър вярваше на баща ви. Преди да получи удар, той действуваше да освободят баща ви под гаранция. След него аз прегледах случая и съм съгласен с Бакстър. Редънбоу бе осъден погрешно. Аз също планирах да работя за освобождаването му. Обещах на мисис Бакстър да обсъдим с него този въпрос, когато го посетя заради документа R. Хана Бакстър заяви, че ще му пише за моето посещение и ще му каже да ми помогне. — Той повдигна безпомощно рамене. — Изглежда, винаги пристигам късно.
Колинс забеляза, че очите на момичето уплашено се разшириха и покри с ръце устата си, докато се бе втренчила зад него. Внезапно прозвуча трети глас в стаята.
— Този път не сте закъснели — произнесе някой зад него.
Колинс се извъртя бързо и видя непознат човек, изправен под арката на портала. Този възрастен човек му се стори смътно познат и все пак неизвестен.
Човекът се приближи и леко се поклони.
— Аз съм Доналд Редънбоу — каза кратко той. — Интересувате се от документа R. Какво искате да знаете за него?
Измина повече от половин час, преди да бъде споменат отново документът R в пълния смисъл на думата.
Най-напред трябваше да се справят с факта, че Колинс не можеше да повярва на очите си. С това се оправи бързо Редънбоу.
— Редънбоу възкръсна из мъртвите — бе казал той. — Аз съм мъртъв, но само по име, иначе съм си съвсем жив. Ще се върнем отново към моята личност, когато узная повече за вас и как успяхте да се доберете до мен.
След това трябваше да се справят с изненадата на Сюзън. Отново баща й взе думата:
— Сигурно не можеш да разбереш, Сюзи, защо посмях да разкрия себе си? Защо специално пред големец от правосъдието? Защото освен от теб аз се нуждая и от човек, комуто мога да се доверя напълно. Мисля, че мога да имам пълна вяра в мистър Колинс. В гласа му звучеше симпатия към мен дори когато не подозираше, че съм тук. Нуждая се от помощ, Сюзи. Може би, ако сторя нещо за него, и той ще ми се отплати със същото.
Накрая трябваше да се оправят и с объркването на Редънбоу. Той се бе опитал да си изясни положението, като бе попитал откъде Колинс знае за евентуалното съществуване на документа R и защо бе допуснал, че Редънбоу би знаел нещо за него.
— Вероятно сте обяснили на дъщеря ми, но аз не можех да чувам, защото се криех в кухнята. По-късно се приближих. Преди да продължим, по-добре ми кажете как се добрахте дотук.