Пулман, Илинойс, обаче е бил изключение. Повечето модерни компанийни градове изглеждаха доста прилично. В това число бяха Скотиа, Калифорния, владян от Пасифик Лъмбър Къмпъни; Анаконда, Монтана, собственост на Анаконда Копър; Лувиер, Колорадо, град на Е. И. дю Пон дьо Немур енд Къмпъни; Сънисайд, Ута, владян от Ута Фюел Къмпъни; Трона, Калифорния, владян от Америкън Поташ енд Кемикъл Корпорейшън.
В последната папка беше Арго Сити Аризона, собственост на Арго Смелтинг енд Рифайнинг Къмпъни, но освен тях и на Върнън Т. Тайнън, и на ФБР. Материалите в тази папка бяха оскъдни, съмнително оскъдни. От пръв поглед ставаше ясна разликата между Арго Сити и обикновените кампанийни градове. В тях не всичко беше владение на компанията и не всички хора работеха за компанията. Отделни лица можеха да купят и притежават къщи. Понякога дошли отвън хора можеха да започнат тук частна работа. Граждани, неангажирани с компанията, можеха да живеят в града. Не беше така с Арго Сити. Всичко принадлежеше на компанията — всеки дом, всяко търговско начинание, всяко обществено и държавно предприятие. Нямаше и следа от доказателство, че външен човек — човек, неангажиран от компанията — някога в историята на града е бил в състояние да се сдобие с дом или да отвори магазин.
В Арго Сити за повече от пет години не е било отбелязано никакво сериозно престъпление или безредици. Твърде добро или твърде ужасно — за да бъде истина. Колинс затвори папката.
Съществуваше само един начин да научи истината — да види всичко със собствените си очи. Ако видяното представлява предварителната картина на Америка по време на действието на 35-та поправка, тогава освен него и Редънбоу съществуваше още един човек, длъжен да я види, и той можеше да спре поправката, ако това станеше наложително.
Той взе незабавно решение. Вдигна телефона.
— Мерийн, телефонът ми изключен ли е от подслушване вече?
— Поръчаният от вас смущаващ апарат бе включен тази сутрин, мистър Колинс.
Това го успокои. Телефонът му най-сетне бе снабден със смутител за подслушвачите, а това ще рече, че всичките му външни разговори се превръщат в неразбираем шум, освен за този, с когото говори.
Почувствувал се сигурен, той беше готов за следващата стъпка.
— Свържи ме веднага с председателя на Върховния съд, Мейнърд. Ако го няма там, открий го. Трябва да говоря с него незабавно!
Беше горещ петък преди обед в началото на юни, когато се събраха на летището във Феникс от три различни посоки.
Крис Колинс пристигна от летището Френдшип в Балтимор с „Боинг–727“ през Чикаго. Приземи се на летището Скай Харбър във Феникс, Аризона, в единадесет и седемнадесет минути. Самолетният му билет беше на името К. Кътшоу. Той беше пръв.
Минути по-късно Доналд Редънбоу, пътуващ под новото си име Дориън Шилър, долетя от Карзън Сити през Рено и Лае Вегас с „ДС–9“. Той трябваше да бъде пръв, но полетът им бил отложен с час и петнадесет минути.
Последен, под името Джоузеф Ленгл, трябваше да дойде председателят на Върховния съд Джон Мейнърд от Ню Йорк с „Боинг–707“ в единадесет и четиридесет и шест минути.
Предварително се бяха уговорили, че Колинс и Редънбоу няма да чакат Мейнърд, тъй като не е разумно тримата да влязат в Арго Сити заедно и да се регистрират в хотел „Констълейшън“ едновременно. Бяха се разбрали Колинс и Редънбоу да тръгнат веднага за Арго Сити, а Мейнърд щеше да ги последва.
Колинс беше чакал нетърпеливо до съобщението, че закъснелият самолет на Редънбоу се е приземил. Не успя да разпознае Редънбоу, докато почти не се сблъска с него. Пластичният хирург от Невада беше свършил отлична работа. С носа на Редънбоу се беше случило нещо, така че той все още беше надут. Когато той свали огромните си слънчеви очила, можеше да се види, че торбичките под очите му ги няма. Вместо тях се виждаха малки бръчки, губещи се встрани, а очите му — по-малки, с ориенталска форма. Целият му външен вид беше напълно променен.
— Мистър Кътшоу? — каза със задоволство той.
— Мистър Дориън Шилър — отговори Колинс, като подаде на Редънбоу голям официален плик. — Вашето ново кръщение е вътре. Моите хора в Денвър бяха много експедитивни. Всичко, необходимо за Дориън Шилър, е в този плик.
— Нямам думи да изразя радостта си.
— Моята радост е двойно по-голяма, че ни водите на това място. Надявам се да се окаже такова, каквото сте слушали за него. То ще бъде достатъчно за Мейнърд. — Той хвърли поглед към часовника в залата. — Пристига след около двадесет минути. Ще вземе такси до Арго Сити. — Колинс насочи Редънбоу към изхода. — Аз съм наел кола „Форд“. Чака ни вън.