— Възможно е.
Колинс имаше още нещо наум.
— Мислите ли, че някой тук, като например управителя на града, издателя на вестник, шефа на полицията или който и да е, е чувал някога за документа R?
— Никой. Дори директорите на Арго Смелтинг. Никой не знае, че са морски свинчета от генералния план на Тайнън за САЩ в годините, които идват. Документът R може да бъде известен само на Тайнън и вероятно на това муле, дето се върти около него… забравих името му…
— Хари Адкок.
— Да, Адкок и, разбира се, покойния Ноъ Бакстър, на мен, дъщеря ми, свещеника, разказал ви за него, и на вас. Съмнявам се дали някой друг изобщо е чувал това название.
— Казахте, че Арго Сити е само част от този документ. Искам да зная и останалото за него. Надявам се, че може да открием някаква следа тук.
— Може да се надявате, но аз не бих разчитал на това.
— В края на краищата ми се струва по-важно какво ще открием днес.
— Искате да кажете нещо, което би погребало поправката в Калифорния?
— Да, но ако не открием нищо…
— Или ако ни разкрият и изложат.
— … боя се, че трябва да се предам. Това е то, Доналд. Предстои ни страшно напрегнат следобед.
— Зная.
— Мейнърд трябва да пристигне всеки момент — погледна часовника си Колинс.
Десет минути по-късно Мейнърд почука на вратата и влезе в стаята на Колинс. Той приличаше на всичко друго, но не и на председател на Върховния съд на САЩ. Със своята широкопола кафява шапка, слънчеви очила, отворена риза, омачкан туристически костюм, боти той наподобяваше стар изследовател, току-що влязъл в града след двуседмично скитане в жарещата пустиня.
— Ето ни — каза той, — събрани заедно в това забравено от бога място. Пътуването от Феникс дотук беше ужасно. Освободих таксито. Такава беше уговорката, нали?
— Да — отвърна Колинс. — Ще напуснем града заедно.
Мейнърд захвърли шапката си на леглото и седна.
— Май трябва да започваме. Времето ни не е много. — Той погледна Редънбоу. — Струва ми се, вие трябва да сте Доналд Редънбоу.
— Извинете ме — изпадна в неудобно положение Колинс и ги представи един на друг.
Мейнърд задържа погледа си върху Редънбоу.
— Надявам се, няма да си загубим времето. Вашите сведения за Арго Сити са, най-меко казано, шокиращи. Надявам се, че е истина.
— Предадох само чутото от полковник Бакстър — отговори Редънбоу, сякаш се защищаваше. — Документът за реконструкция е бил основан върху проучванията на Тайнън за Арго Сити.
— Ммм, значи ще видим бъдещите Съединени щати в умален вид, държавата ни, както ще изглежда след утвърждаването на 35-та поправка и прилагането й на практика. Заявявам ви съвсем честно, мистър Редънбоу, че почти не мога да повярвам в съществуването на условия за живот в този град, както са изложени от Бакстър. Струва ми се, че нито едно общество в САЩ не би отишло далеч по този път.
— В доста градове то съществува, най-малко до известна степен — намеси се Колинс. — Проведох самостоятелно проучване на кампанийните градове. Нито един от тях не е така тоталитарен, както този, но навсякъде съществува ужасна практика на забрани.
— Ммм, изглежда, всичко е възможно. Ако тук наистина… — Мейнърд се замисли — това ще постави всичко в нова светлина. Ще трябва само ние, и то много бързо, да установим какво наистина става тук. Мистър Колинс, откъде да започнем?
Колинс беше готов. Извади бележките си.
— Бих ви посъветвал, мистър Мейнърд, да започнете с посещение в градската компания за недвижими имоти. Нали в края на краищата се гласите да живеете тука. След това, играейки ролята на пенсиониран юрист, можете да надникнете и към местния съдия, а чрез него е възможно да се свържете и с шерифа. Не е зле да посетите също супермаркета, за да проведете разговори с някои от купувачите.
— Не бързайте много — каза Мейнърд с лист хартия върху коляното, докато си записваше задачите.
Колинс почака и след това продължи:
— Ако имате време, погледнете и в редакцията на местния „Бюгл“. Ако можете, прегледайте някои от последните вестници. Не вярвам да имате достатъчно време за това, но може да ви се отдаде възможност да поговорите с някого от репортерите или с издателя.
— Ще се наложи да приложим някои хитрости — каза Мейнърд.
— Вмъкваме се и се измъкваме от града, преди някой да е проявил подозрения — продължи Колинс. — Що се отнася до Доналд и мен, ще посетим библиотеката, пощата и ще се опитаме да се срещнем с градския управител. Ще трябва да поговорим с колкото може повече от обикновените граждани. Например, когато обядваме, да поставим някои въпроси на келнерите. Също така можем да спрем някои хора на улицата и да ги питаме за някои места, като се стараем да ги включим в по-продължителен разговор. Да видя… — Той погледна часовника си. — Сега е един и четиринадесет минути. Да се срещнем всички тук в пет часа. Ще съпоставим впечатленията си и може би ще се доберем до някаква истина. Тръгваме ли? Вие пръв, моля, мистър Мейнърд.