— Кажи му, че не съм пристигнал още в кабинета — разпореди Тайнън на секретарката си. — Добави, че ще се опиташ да ме откриеш.
Второто позвъняване беше дошло, когато Тайнън все още слушаше записа.
— Кажи му, че все още ме няма, но ме очакваш всеки момент.
След това прослуша лентата до края, Адкок изключи магнетофона.
— Искате ли да я чуете пак, шефе?
— Не, стига ми и веднъж — отпусна се Тайнън назад в креслото си, — трябва да ти кажа, че не съм изненадан. След като Кили докладва вчера от Арго Сити, очаквах да се случи такова нещо. И ето, че се случи. По-добре е да позвъня на президента и да чуя мнението му.
След няколко секунди Тайнън бе свързан с Овалния кабинет в Белия дом.
— Съжалявам, че не сте ме намерили каза Тайнън задъхано. — Току-що влизам. Имах две срещи навън и пропуснах да съобщя на Бет за това. Нещо спешно ли има?
— Върнън, работата се запича. Поправката ни май бере душа.
Тайнън симулира изненада.
— Какво говорите, мистър президент?
— Преди да те потърся, говорих с Мейнърд.
— О?
— Искаше да знае дали съм чувал някога за място, известно като Арго Сити в Аризона. Веднага се досетих. Градчето, представено ми от теб онази вечер, когато ми докладваше за дейността на ФБР. Отговорих на Мейнърд положително, че зная това място, че то е особена обществена организация, проучвана от ФБР в продължение на няколко години. Казах му, че ти лично водиш проучванията относно федералната престъпност в града и скоро ще представиш своите находки на главния прокурор Колинс.
— Точно така.
— Но Мейнърд има съвсем друго виждане за дейността ти в Арго Сити.
Тайнън се показа напълно смаян.
— Не мога да разбера. Какво друго виждане?
— Неговото мнение е, че ползуваш Арго Сити като място за практическо прилагане на 35-та поправка. Резултатите, въпреки че може би задоволяват теб, за него са ужасяващи.
— Това е абсурд.
— И аз му казах точно това, но старият козел не помръдна от позицията си.
— Той не е с всичкия си.
— Каквото и да е, той е против нас. Каза, че никога досега не е изказвал публично мнението си за поправката, но сега е готов да го стори. След това се опита да ме попритисне.
— Да притисне вас, мистър президент? По какъв начин?
— Заяви ми, че ако публично оттегля поддръжката си за поправката, ще бъде задоволен и ще замълчи, но ако откажа да направя това, ако откажа да променя позицията си по въпроса, тогава той ще говори публично.
— За какъв, по дяволите, се мисли той, та да заплашва президента? — каза с възмущение Тайнън. — И как му отговорихте вие?
— Отвърнах му, че постоянно съм бил за поправката и ще продължавам да бъда, че вярвам в нея и искам да бъде ратифицирана като част от конституцията.
— А той как го прие? — попита Тайнън с престорено любопитство.
— Отговорът му беше: „В такъв случай ме принуждавате аз да действувам, мистър президент. Ще се откажа от службата си и ще изляза на политическата арена, за да мога да се изкажа, докато още не е късно.“ Заяви ми, че ще лети още днес следобед за Лос Анджелис. Щял да прекара целия утрешен ден на вилата си в Палм Спрингс. На следващия ден ще се върне отново в Лос Анджелис. Думите му бяха: „Ще проведа пресконференция в хотел «Амбасадор», за да обявя оставката си от Върховния съд, и ще направя изявление, че искам да се явя като свидетел пред юридическата комисия на калифорнийската Камара на представителите и Сената и ще говоря против ратифицирането на 35-та поправка.“
— Готов ли е да стори всичко това?
— Никакво съмнение, Върнън. Опитах се да го вразумя, но без резултат. След няколко часа заминава за Калифорния и ние трябва да сърбаме кашата. Минутата, в която той се обяви срещу поправката, с нас е свършено. Ще настрои всички законодатели срещу нас. Кой можеше да допусне, че ще се случи такова нещо? Всичките ни усилия, всичките ни надежди да рухнат поради намесата на един-единствен човек. Какво можем да направим, Върнън.
— Можем да се борим с него.
— Как?
— Не съм сигурен, но ще се опитам да измисля нещо.
— Опитай!
— Ще се постарая, мистър президент.
Тайнън остави слушалката, усмихна се на телефона, а след това и на Адкок, като намигна.
— Сигурно ще измислим нещо, нали, Хари?
Тази вечер Крис Колинс беше с повишено настроение. За първи път се чувствуваше освободен от напрежението на последните седмици и беше готов да се отпусне.