Когато се завърна от работа и тъкмо влизаше в стаята, разбра, че на телефона го очаква Мейнърд. Току-що пристигнал на международното летище в Лос Анджелис и преди да замине с жена си за Палм Спрингс, искаше да информира Колинс за случилото се през днешния предобед. Бил говорил с президента по телефона. Поискал от него да промени отношението си към 35-та поправка. Президентът отказал. Тогава Мейнърд го уведомил, че заминава за Лос Анджелис, където смята да обяви оставката си, и му съобщил, че ще говори в Сакраменто против одобряването на поправката. Щял да прекара едно денонощие във вилата си в Палм Спрингс, за да напише реч по повод оставката си и доста силни изявления, адресирани към законодателните органи.
— Надявам се, че това ще свърши работа — бе казал той.
— Разбира се, ще свърши. — Колинс преливаше от възбуда. — Благодаря ви, мистър Мейнърд.
— Аз ви благодаря, мистър Колинс.
Карин се въртеше наоколо учудена. В момента, когато Колинс остави слушалката, скочи на крака, грабна съпругата си, повдигна я във въздуха, но си спомни за бременността й и само я целуна. Набързо й обясни — без да се впуска в подробности, без да споменава Арго Сити, — че председателят на Върховния съд е взел решение да се опълчи публично срещу поправката. Карин изпита истинско вълнение.
— Чудесно, мили. Най-сетне хубава новина.
— Да я отпразнуваме тогава. — Почувствува се облекчен, сякаш бе се освободил от голямо натоварване. — Да излезем извън града. Ти ще кажеш къде.
— „Жокей Клъб“ — изчурулика Карин — и Торнедо Росини, по една порция за теб и мен.
— Ти се обличай, а аз ще направя резервацията. Само двамата. Никакви делови разговори, а само удоволствие, обещавам ти.
Взеха си по един душ и след половин час бяха почти готови за излизане. Тъкмо Колинс обуваше панталона на най-елегантния си морскосин костюм, когато телефонът зазвъня.
— Обади се ти — извика Карин от тоалетната масичка. — Лакът на ноктите ми още не е изсъхнал.
Колинс тръгна към нощното шкафче, като си мислеше, дано не е по служба. Малцина от хората, знаещи домашния му номер, бяха извън правосъдието. Той вдигна слушалката.
— Ало?!
— Мистър Колинс?
— Да?
— Обажда се Айшмъил Йънг. Не знам дали ще си спомните за мен?
Колинс се усмихна. Можеше ли някой да забрави това име.
— Разбира се, помня ви. Вие сте биографът на директора Тайнън.
— Надявам се — каза със сериозен тон Айшмъил Йънг — да не бъда запомнен само като такъв, но аз съм, същият. Работя върху автобиографията на Тайнън, а вие бяхте достатъчно любезен да ме приемете миналия месец. — Поколеба се, търсейки точни думи, после откровено каза: — Зная, че сте много зает, мистър Колинс, но ви моля най-човешки да ме приемете тази вечер. Няма да ви отнема много време…
Хвърляйки поглед към жена си, Колинс го прекъсна:
— Боя се, че вечерта ми е изцяло ангажирана, мистър Йънг. Навярно бихте могли да ме потърсите в службата в понеделник и ние ще…
— Мистър Колинс, повярвайте ми, не бих ви безпокоил, ако не беше толкова важно за вас, както и за мен.
— Ами… не зная…
— Много ви моля.
Тонът в гласа на Йънг принуди Колинс да капитулира.
— Добре. Всъщност отиваме заедно е жена ми на вечеря в „Жокей Клъб“.
— Съжалявам, но…
— Не се безпокойте. Ще бъдем там в осем и половина. Заповядайте при нас.
След като остави слушалката, забеляза, че Карин го гледа въпросително. Колинс присви рамене.
— Той пише автобиографията на Върнън Тайнън. Налага му се да се срещне с мен още тази вечер. Любопитен съм, и то твърде много, да узная защо. В края на краищата той е симпатичен човек и се надявам, че няма да имаш нищо против, мила.
— Глупаво беше да се надявам, че можем да останем само двамата — и тя посочи към телефона. — Я позвъни пак в „Жокей Клъб“ и поправи резервацията за трима. Освен това аз съм не по-малко любопитна от теб.
„Жокей Клъб“ се намираше в хотел „Феърфакс“ на Масачузетс Авеню. В девет часа тази вечер той беше претъпкан. Независимо от това най-добрата маса в ресторанта беше запазена за Крис Колинс и компанията му.
— Виждаш ли — прошепна Колинс на жена си, — съществуват известни предимства, когато си главен прокурор.
— Или да даваш големите бакшиши — усмихна се Карин.
Изчакал ги вън, до ъгъла на хотела, Айшмъил Йънг беше необикновено напрегнат и непрекъснато се извиняваше от момента на пристигането им. Сега, когато аперитивът им вече бе поднесен, Йънг приглаждаше нервно ръбовете на чашата си с уиски и отново се извиняваше.
— Толкова ми е неудобно да се меся във вашето усамотение.
— Очаровани сме, че сте с нас — увери го Колинс. Чувствуваше се чудесно и повдигна чашата си с уиски в шеговит тост. — Да пием за поражението на 35-та поправка. — Изчака Карин да вдигне чашата си с водка и тоник и писателят да се присъедини към тях, а след това пи. Като постави чашата си на масата, той се обърна към Йънг: — Не ви е известно, нали, че вече не подкрепям поправката?