Последните думи направиха впечатление на Карин.
— Другите? Какво е искал да каже с това?
— Нямам никаква представа — отговори Йънг и се обърна към Колинс: — Нямаше никакво съмнение, че разговаряха за вас. Това говори ли ви нещо? Виждате ли някакви основания да ви проучва тъкмо сега?
— Може би да — каза замислено Колинс.
— Тогава реших, че не бива да губя никакво време и да ви предупредя, та да може навреме да се предпазите.
— Ценя високо тази ваша постъпка — каза искрено Колинс. — Благодаря ви… Айшмъил. — Той потърси с поглед келнера, откри го и му кимна. — Мисля, че това е достатъчно основание за още по една чашка.
След като направи новата поръчка, Карин се притисна към Колинс, като се опитваше да потисне възбудата си.
— Какво означава всичко това, Крис?
— Не зная точно, мила. Възможно е нищо — опита се да я успокои той. — Не всички разследвания са злонамерени. Понякога те се правят, за да бъде проверен някой, свързан с мен с оглед да ме предпазят.
— Би трябвало да е така — побърза да се намеси Йънг, за да я успокои и той.
— Но най-малко трябваше да те предупреди — обърна се Карин към съпруга си, — а не да върши такива неща зад гърба ти. Не знае ли, че ти е подчинен? Наистина, ужасен човек.
Втората поръчка напитки пристигна и Йънг вдигна чаша.
— За такова нещо бих пил, мисис Колинс — озърна се наоколо, за да види не ги ли подслушва някой. — Той, искам да кажа, знаете кой, е най-мръсният тип, простете ме, най-долният себелюбец и най-безпринципното копеле, което съм срещал някога.
Пиха и преди да успеят да подновят разговора, главният келнер се появи, за да приеме поръчката им.
Всички пожелаха за начало Онйън Суп, след това Колинс поръча Торнедо Росини за Карин, изчака, докато Йънг преглеждаше листа, и накрая разпореди Бьоф Строганов за него, а за себе си — Кок о Вин.
С чашата уиски в ръка, Йънг се върна на разисквания проблем.
— Фактически — обърна се той към Карин, — говорейки за Тайнън, не мога да открия нито един човек да го обича с изключение, и това е само мое допускане, с изключение на майка му и Адкок. Всички останали или се страхуват от него, или направо го мразят.
— С изключение на майка му и Адкок, казвате — заинтересува се Колинс. — Това за майка му само ваше предположение ли е? А може би е истина? Има ли изобщо майка?
— Не бихте повярвали, нали, че Върнън Тайнън би могъл да има майка? Е, има. На един хвърлей място оттук. Роуз Тайнън, осемдесет и четири годишна. Живее в Голдън Йърс Синиър Ситизънс Вилидж в Александрия. Никой не знае това с изключение на мене и Адкок, но Тайнън я посещава всяка събота. Да, чудовището има истинска майка.
— Виждали ли сте я? — запита Колинс.
— О, не. Забранено е. Веднъж, когато говорихме за младите му години, не успя да си припомни някакъв факт, но каза, че майка му би могла да му помогне. Попита я по телефона и тя му отговори. Изразих пред него учудване, че майка му е жива. Той ми отвърна: „О, да, но не говоря по този въпрос с оглед нейната сигурност.“ Пожела да не отбелязвам в книгата, че е жива, но да пиша само хубави неща за нея. След това поразговаряхме малко за нея, ето така научих за съществуването й.
— Интересно — промълви Колинс.
— Не мога да си представя Тайнън да има майка — намеси се и Карин. — Това го прави да изглежда почти човек.
— Не се самоизмамвайте — отвърна Йънг. — И Калигула е имал майка, а също така и Джек Райпър.
На Колинс му беше забавно, но Карин имаше сериозно отношение към по-нататъшното разискване на Тайнън от Айшмъил Йънг.
— Мистър Йънг, щом като директорът Тайнън ви е толкова неприятен…
— Никога не съм казвал, че ми е неприятен. Мразя го.
— Добре де. Ако го мразите толкова много, защо му сътрудничите в написването на автобиографията?
— Защо ли? Ще ви кажа…
Той обаче не продължи веднага, защото келнерът пристигна със супата и започна да я разсипва в купичките.
Едва келнерът беше заминал и Йънг подхвана разговора там, където го беше прекъснал:
— Когато срещнах вашия съпруг за първи път, му казах, че съм бил принуден да пиша тази книга. Ако позволите, сега ще ви обясня всичко. — Той се извърна към Колинс: — В действителност това е и втората причина, за да настоявам да се срещна тази вечер с вас. Казах, че първата причина е свързана с вас, а втората — с мен. Надявам се, че не ще имате нищо против да ви изложа собствените си проблеми. Те са свързани с Тайнън и ще ви изяснят защо пиша неговата „Майн Кампф“.