— Моля, продължавайте — подкани го Колинс.
— Бях насилен да пиша проклетата му книга. Не исках, но той ме застави. Ето каква е историята. Бях в Париж за известно време. Проучвах материали, за да напиша книга върху Парижката комуна. Сред интервюираните от мен хора беше и английският професор Хендърсън с жена си, един от най-големите познавачи по интересуващите ме проблеми, изгонен преди две години от САЩ за анархистична дейност. Те имат дъщеря, Еми, и аз се влюбих дълбоко в нея. Такова искрено чувство изпитвах за първи път в живота си. Тя се влюби също и се разбрахме да се оженим. Бракът ни не можеше да се осъществи веднага поради това, че аз бях женен, макар да бяхме разделени със съпругата ми. Решихме да се върна в Ню Йорк, да се разведа, а след това да се оженим с Еми. Добре, но разводът се усложни.
— Зная как стават тези неща — намеси се Колинс, като хвана ръката на Карин.
— Накрая успях да се измъкна щастливо. Бях издал една политическа биография в голям тираж и като прехвърлих печалбата от нея на жена си, получих развод. Бях готов да се свържа с Еми. Междувременно съм станал известен като писател на Тайнън и той решил, че само аз мога да напиша биографията му. Отказах, но на Тайнън не му се нравят такива неща. Проведе разследване и научил за Еми и родителите й. Разбрал, че Еми, както и родителите й са убедени анархисти. Противно на баща си и майка си, тя е пасивна, интелектуална анархистка. Тя е нежна, изискана личност и нищо повече от политически теоретик. И ето, Тайнън вече имаше козове в ръцете си. Притисна ме с тях. Ако откажех да му сътруднича в написването на книгата, той щял да блокира влизането на Еми в САЩ като нежелан чужденец. Ако се съгласях, щял да забрави нещата около Еми и в момента, когато книгата е готова, щял да уреди пристигането й тук. Това беше примамката, увиснала под носа ми. Какво можех да направя, освен да захапя. Сега вече знаете причините, довели ме до тази книга.
— Ужасно, да ви принуди по такъв начин! — възмути се Карин.
— А сега какъв е проблемът ви? — запита Колинс.
— Проблемът е в това, че Тайнън ме измами. Преди две седмици той ми предаде цял кашон материали за допълнително проучване във връзка с книгата — книжа, магнетофонни ленти, какво ли не. Целта му беше да подбера и направя копия на някои от тях. Доста бяха книжа на починалия главен прокурор, а другите — документи на Тайнън. Приготвях копия, за да мога да му върна оригиналите. Вчера, когато преглеждах част от тези материали, открих един меморандум на Тайнън до Бакстър — явно бе забравил за него, — където препоръчваше на главния прокурор да не разрешава влизането на Еми Хендърсън в САЩ като нежелан чужденец. Меморандумът бе писан, след като се бяхме уговорили, че ще уреди приемането й в САЩ. Все още възнамеряваше да ме наказва за първоначалния ми отказ. Можете да си представите какво изпитвах. Искаше ми се да хвърля в лицето му тази подла измама, но се страхувах. Не знаех какво да сторя. Изведнъж се досетих, че копие от този меморандум се намира в отдела за имиграция и натурализация и че тази служба е под ваш контрол. Ето, това е втората причина да искам да се срещна с вас още тази вечер: да ви помоля да ми помогнете.
Колинс не се колеба нито миг.
— Да, имиграцията е един от моите отдели. Овластен съм да утвърждавам или отхвърлям приемането на чужденци в САЩ. Ще бъда много радостен да прегледам папката на вашата Еми, а вие ми изпратете всички документи, придружаващи молбата й. Ще преразгледам случая и ако се окаже, че тя е такава, каквато твърдите…
— Гарантирам за нейната почтеност — намеси се Йънг.
— … тогава ще пренебрегна препоръката на Тайнън и ще се погрижа да бъде приета.
— Мистър Колинс, не мота да ви кажа колко щастлив ме направихте. Не можете да разберете какво значи то за мен. Не знаете какво ви дължа.
— Зная, обаче какво ви дължа аз — усмихна се Колинс, — но това не е най-важното. Важна е справедливостта.
Карин беше единствената все още неспокойна.
— Искам да помогнеш, Крис, но се страхувам от Тайнън. Това няма да му хареса и може да си отмъсти.
— Не се безпокой, зная как да изпипам работата — той погледна Йънг. — Продължавайте работата върху книгата, все едно, че нищо не се е случило. Ще се погрижа всичко да се уреди бързо. Той няма да разбере.
Карин се поотпусна, но тревогата й бе все около Тайнън.
— Често ли върши такива неща? Искам да кажа, Тайнън да се намесва в живота на хората? Да се държи по такъв начин? Това е невероятно.