Преди да се върне отново към храната си, Айшмъил Йънг поклати глава.
— Няма друг като него. Със своя апарат за разследване той е всесилен. По дяволите, сигурен съм, че Върнън Т. Тайнън знае всичко за моя, вашия и живота на вашата съпруга. Стигнах до заключение, че той е най-могъщият човек в страната ни. Или, ако все пак не е, ще стане, прокара ли се веднъж 35-та поправка.
— Тя няма да мине — отвърна спокойно Колинс. — Не утре, а вдругиден тя ще бъде мъртва, а всички ние живи отново. Така че не се тревожете за Тайнън. Яжте, пийте и бъдете радостни. Тази вечер празнуваме.
Когато Карин Колинс, преоблечена в изисканата си небесносиня нощница, се появи в спалнята, всички лампи бяха загасени с изключение на една-единствена — нейната нощна лампа. Електронният часовник до нея показваше един без десет след полунощ. Съпругът й беше вече легнал, с глава потънала дълбоко във възглавницата и с гръб към нея. Тя повдигна одеялото и се мушна в другата половина на огромното легло. Опряла се на лакътя си, тя се наведе над Крис. Очите му бяха затворени.
— Благодаря ти за хубавата вечер, мили — пошепна тя.
— Е-хъ — промърмори той отмалял.
Тя наклони глава и опря устните си до страната му.
— Лека нощ, скъпи. Толкова си изморен. Спи спокойно.
Стори й се, че го чува да казва лека нощ. Погледна няколко пъти към него и накрая се отпусна по гръб на своята половина, без да угаси лампата. Погледът й се зарея из тавана. Мисълта й отлетя назад към вечерята, към „Жокей Клъб“, към този дребен, отпуснат писател, наречен Айшмъил Йънг.
В началото на вечерята той бе казал: „Директорът знае всичко.“ По-късно беше казал: „По дяволите, сигурен съм, че Върнън Т. Тайнън знае всичко за моя, вашия и живота на вашата съпруга.“ Замисли се върху това и мисълта й отлетя далеч назад, по времето във Форт Уърт, Тексас. Почувствува как се заражда тревога в нея и внезапно се уплаши.
Обърна глава към мъжа си, опря поглед на тила му и облиза засъхналите си устни. Все още имаше време да говори. Трябваше да говори, макар и за неприятни неща, споделяни, когато двете глави са на една възглавница.
— Крис: — повика тя. — Крис, мили, налага ми се да ти кажа нещо, нещо, пропуснато досега от мен. То напира в мен. Отдавна трябваше да ти го кажа, защото ти трябваше да го знаеш. Отнася се за времето малко преди да се срещнем. Моля те, слушай, мили. Позволи ми да говоря. Ще бъдеш ли така добър, скъпи?
Почака за отговора му и го чу — той леко похъркваше.
Твърде късно.
С тревожна въздишка тя се извърна настрана от него, угаси лампата и главата й потъна дълбоко във възглавницата, с очи, вперени в тъмата. Потрепера, като си спомни миналото, и се помъчи да види бъдещето. Затвори очи, отпусна се, докато сънят започна да замъглява мислите й.
Може би, помисли тя — последната й успокоителна мисъл, — се държа като дете и глупачка, уплашена от нощта. Не съществуват чудовища, а само хора, хора като теб и мен. Лека нощ, Крис. Заедно сме защитени, нали? С тази мисъл тя почувствува как потъва дълбоко, дълбоко, до мястото, където започват сънищата.
На седмия етаж в зданието на Едгар Хувър Хари Адкок току-що завърши лекия обяд в кабинета си, излезе и се отправи към асансьора. През този неделен следобед, както беше всеки ден от получаването на свръхсекретната задача, целта му беше компютърният комплекс на ФБР в отдалечената част на първия етаж. Спускайки се с асансьора, Адкок си припомни точните думи, с които Тайнън определи задачата му.
Започни с нашия главен прокурор Колинс. Искам ФБР да проведе съвсем секретна проверка за него… Искам да бъде проверен десет пъти по-цялостно, отколкото първия път… Проследете всеки, свързан по някакъв начин с него по всяко време от живота му.
Без да губи време, Адкок се свърза с двама от най-умелите мъже в отдела за специални задачи. По-едрият беше внимателно подбран сред 10 000 агенти, работещи вън от главната квартира. Задачите му бяха също извън нея. Тези агенти бяха привлечени не само поради големия им опит и ловкост, но главно заради личната им лоялност към шефа. По-дребният беше взет измежду най-доверените и затворени в себе си хора от персонала, работещ в главната квартира. Той трябваше да съсредоточи усилията си върху така наречената работа с документи. И двамата бяха започнали разследването на Колинс незабавно. Подхванаха работата си тихо и незабележимо и в дните оттогава бяха доставили немалко материали. Извадиха живота на Колинс на длан, а също така и живота на неговите роднини, близки и приятели.
До вчера резултатите бяха напълно разочароващи за Адкок. Всичко, открито за Колинс и близките му, беше законно, правдиво, честно, почтено и потвърждаваше първоначалното разследване на ФБР. Беше проверено почти всичко. Никъде не се откри ни най-малка пукнатина. Това беше толкова неестествено, че Адкок не можеше да го повярва. Твърде много се бе търкалял във ФБР, беше видял толкова много от лошите страни на живите същества, за да повярва в съществуването на добродетел. Ако ровиш достатъчно дълбоко, достатъчно продължително и достатъчно настойчиво, все ще опреш рано или късно до мръсотия.