Хари Адкок се чувствуваше доволен, че бе извършил мисловен преглед на всички тези факти. Това подобри самочувствието му.
Потокът на мислите му беше прекъснат от женско лице, навело се близо до неговото. Усети парфюма й, преди тя да му пошепне:
— Привет, Хари.
Той повдигна глава. Мери Лемпърт се бе завърнала.
— Принудих ли те дълго да чакаш? — запита тя.
— Не, не. Има ли днес нещо ново?
— Ела в кабинета ми.
В нейната малка, строго подредена стая той седна срещу бюрото й. Проследи я с поглед до огнеупорната каса, докато тя я отвори. Правеше му удоволствие да я наблюдава и отново се възхити от вкуса на шефа си. Тя не приличаше на старши офицер за свръзка, но това и не беше необходимо, тъй като не бе единственото й задължение, припомни си Адкок. Продължаваше да я наблюдава, докато отваряше чекмеджетата. Мери Лемпърт беше тридесет и две годишна, висока около метър и седемдесет. Прическата й беше пухкава, очите й — студено зелени, носът — къс и широк в основата, устните й — влажни и чувствени. Роклята й беше прилепнала по гърдите, високи и твърди, и по изваяните й бедра, където се очертаваха ръбовете на бикините й.
Покритото с акне лице на Адкок се отпусна в доволна усмивка. Тя се обърна към него.
— Ето — каза тя, като му подаде голям служебен плик. — Тук са най-пресните сведения за последните двадесет часа.
Той отвори плика, прегледа набърже съдържанието му и когато приключи, отвращение бе заменило доволството по лицето му.
— По дяволите. Пак нищо.
— И аз си помислих същото — кимна Мери. — Прилича на рапорт за поведението на ученици.
— Длъжни сме да продължаваме, Мери. Шефът очаква…
Телефонът зазвъня и той прекъсна, докато Мери отговори.
— О, наистина ли? — чу я Адкок. — Идвам веднага.
Адкок я погледна въпросително.
— Отделът за идентификация — каза тя. — Почакай ме! Връщам се веднага. Във връзка с нашия случай е. Не зная какво точно.
Отправи се към вратата, а той отново я измери с поглед, зазяпал се в очертанията на бикините й, прозиращи под роклята. Не бива да забрави да я посъветва да носи именно тази рокля, когато се яви следващия път пред шефа.
Това върна мислите му отново към Върнън Т. Тайнън — към собствените му задължения към Тайнън, как винаги беше правил всичко възможно да зарадва Тайнън и да го задоволи, как и сега не биваше да го разочарова в преследването на този предател Колинс. Никога досега не беше го разочаровал и нямаше намерение да стори това сега, когато залогът беше толкова голям. Тайнън винаги се бе грижил за него и, по дяволите, той бе готов да даде живота си за Тайнън, ако това е необходимо.
Той знаеше много добре как хората в този гаден град говореха за техните отношения. Той винаги бе подозирал такива разговори, но се убеди, когато през една нощ включиха подслушвателните уредби при весело събиране на членове от висшето общество на Вашингтон — типове от Конгреса, хора от Държавния департамент и тем подобни — и той прослуша лентата с клюките и смеховете на част от тях. Беше чул за Върнън Т. Тайнън и Хари Адкок, тези двама стареещи хомосексуални типове. Той винаги бе знаел, че се разпространяват такива приказки, но тук го имаше черно на бяло: Тайнън и той били педерасти. Никога не бе побеснявал така. Не понеже това имаше някакво значение, но му звучеше много тъпо и несправедливо.
Наистина, Адкок обичаше Тайнън, но както мъж може да обича мъж, без да е хомосексуален. По дяволите, той обичаше Тайнън и го боготвореше. Колкото до останалото, Адкок наистина някога бе имал връзка с жена — толкова отдавна, че не можеше вече да си спомни чертите й, — но беше умряла, преди да успее да се ожени за нея, по времето, преди да постъпи във ФБР. Тайнън не беше неин заместник, а по-скоро баща, какъвто той никога не бе имал, спомняйки си само за сиропиталището от времето на неговото детство. Всъщност имало бе жени в живота му по време на началните му години във ФБР, само партньорки в леглото, но щом се издигна в службата, когато Тайнън пое кормилото, вече нямаше други. Беше посветил себе си само на ФБР и Тайнън и никому другиму. Беше поел, без да се заклева, обет за безбрачие и преданост на ФБР като божия заповед за цял живот.
Що се отнася до Тайнън, тези умници от компанията не можеха да се досетят, че той е съвсем нормален с жените, само че е внимателен и дискретен, съобразявайки се с особеното си положение. Веднъж седмично, доколкото си спомняше Адкок, Тайнън биваше посещаван от някоя млада жена, изпращана му от благодарна сводница в Балтимор. Понеже Тайнън не смееше да се ангажира дълбоко, държеше тези жени по-далеч от себе си. Позволяваше им само ежеседмичното посещение и нищо повече.