Преди три години, когато сводницата умряла или преустановила работата си, Тайнън бе потърсил нов изход за сексуалните си нужди. Налагаше му се да бъде много предпазлив, но за щастие откри отлично разрешение. Във ФБР започнаха да постъпват на работа повече жени, не само като секретарки и чиновнички, но и като специални агенти и компютърни операторки. Когато се откри възможност за назначаване на жени като офицери за свръзка в компютърния комплекс, Тайнън разпореди на Адкок сам той да преглежда женските молби и най-внимателно да проверява най-хубавите от тях по отношение опита им с компютри… и сексуалната им отстъпчивост, а след това да назначава най-талантливите.
Мери Лемпърт получи служба — Тя се състоеше от пет дни седмично работа във ФБР и една нощ от седмицата в дома на Тайнън, разположен в предградията. Една вечер от седемте — всеки петък — Мери Лемпърт, взела за камуфлаж под мишница папки, влизаше в строго охраняваната къща на Тайнън в Джорджия, близо до Рок Крийк Парк. Започваха срещата си с три-четири чашки алкохол. После тя го разсъбличаше, а след това и себе си и започваха любовната игра — като по часовник в продължение на три години всяка седмица. Кои, по дяволите, бяха тези умници, говорещи, че Върнън Т. Тайнън не е нормален?
Боже, помисли си Адкок, яко ще се раздрусат тези клеветници от столицата, ако узнаят колко нормални са директорът и неговият първи заместник — може би най-нормалните човешки същества (с изключение на президента) в това общество на ненормални. От друга страна, мислеше си Адкок, беше съвсем нормално за него самия да се постави напълно на разположение на Тайнън, да бъде лоялен и предан слуга на наистина най-великия човек в Съединените американски щати. Това беше причината да се старае да не разочарова Тайнън по този така значим проблем — разследването на Колинс. И въпреки всички техни усилия все още не се намираше никаква пукнатина.
Беше започнал да изпада отново в потиснато настроение и обезкуражаване, когато осъзна, че Мери Лемпърт стои пред него, излъчваща сияние. Тя постави радостно на коленете му карта с комплект от пръстови отпечатъци и купчина листа.
— Чудесни новини, Хари.
— Какви? — сепна се той.
— От разследването на Колинс. Току-що пристигнаха. Виж сам.
Той взе картата с пръстови отпечатъци, изследва я объркан и започна да прелиства страниците една по една. Объркването му бързо изчезна.
— Боже мой! — извика той и неговото лице също грейна.
На следващата сутрин в осем без десет минути Колинс довършваше бръсненето си пред огледалото в банята. Наведе се над раковината и изми лицето си с топла вода. След като се изправи, започна да си тананика, взрян в образа си в огледалото. Напоследък то отразяваше тясно, удължено лице, постоянно изнурено, и го караше да изглежда по-стар от годините си. Тази сутрин обаче лицето му се стори свежо и гладко като на млад атлет. Тази промяна сигурно се дължеше на все още повишеното му настроение.
Откакто преди два дни разбра по телефона от Мейнърд, че той е готов да си подаде оставката и да се изкаже срещу 35-та поправка, Колинс беше постоянно в добро настроение. Дори последната новина, подсказана от Айшмъил Йънг, че е тайно проучван от ФБР, не беше снижила високия му дух. Вчера на няколко пъти, разсъждавайки върху поведението на Тайнън, той претегляше възможността да се яви пред директора и да го притисне с известните му факти. Сигурно това щеше да постави Тайнън в тежко положение и ще го принуди веднага да спре разследването, но накрая реши, че не дава пет пари за действията на Тайнън срещу него. Ще остави Тайнън да разиграва безплодната си игра. Първо, защото Тайнън не би научил нищо. В миналото на Колинс и в сегашните му действия нямаше нищо за скриване. От друга страна, борбата с Тайнън вече бе завършила. Колинс съзнаваше, че сега козовете са в ръцете му. Последният удар върху Тайнън беше склоняването на Мейнърд да говори публично. С този удар цялата тактика на противниците му беше ликвидирана. Мечтата на Тайнън да заграби диктаторска власт чрез поправката щеше да рухне в момента, когато Мейнърд издигне в Сакраменто гласа си срещу нея. Дори мистериозното оръжие на Тайнън, документът R, каквото и да означава той, ще се превърне в ненужна вещ. Въпреки предсмъртното послание на Бакстър, че този документ трябва да бъде изложен на показ, той ще се превърне в излишен къс хартия от гърмящия глас на Мейнърд.
Изсушил лицето си с кърпата, Колинс взе чиста синя риза и я облече. През това време си представяше как демокрацията ще възтържествува в САЩ. Часовникът на поличката до огледалото показваше точно осем вашингтонско време. Това означаваше, че сега е пет часът сутринта в Калифорния. Мейнърд сигурно вече се вдига от леглото и се подготвя за двучасовото си пътуване с колата от Палм Спрингс до Лос Анджелис. Там, в девет часа, тъкмо когато Колинс тука ще излезе в обедна почивка, Мейнърд ще провежда своята пресконференция, ще смае нацията с оставката си, ще смае цяла Калифорния с подканата си законодателите да отхвърлят 35-та поправка. След това, в три часа следобед, точно когато Колинс тук приключва работата си, Мейнърд ще, излага, своето шокиращо решение най-напред пред законодателната комисия на Камарата на представителите, а след това пред същата комисия на Сената.