Няколко часа по-късно Камарата на представителите ще проведе гласуване на предложената конституционна поправка, а след това и Сенатът. Тя дори няма да достигне до Сената. Ще бъде погребана още при първото гласуване в Камарата. Точната преценка на Мейнърд, неговото влияние и престиж ще разтърсят Калифорния в този ден.
Изненадан, Колинс осъзна, че си подсвирква: „Слава, слава, алилуя“, каза си, че това е неприлично, и спря. Тъкмо оправяше възела на връзката си, готов да се присъедини към Карин за лека закуска, когато на вратата на банята се почука.
— Крис?
— Да?
— Един човек иска да се срещне с теб. Мистър Дориън Шилър, казва, че е твой приятел.
— Дориън Шилър — отвори Колинс вратата.
— Това име ми е неизвестно, поради това не го поканих вътре. Ще му кажа…
Тъкмо Карин се обръщаше, Колинс я хвана за рамото.
— Не, почакай, Карин. Това е новото име, дадено от мен на Доналд Редънбоу.
— Кой?
— Няма значение, ще ти обясня по-късно. Той е наистина приятел. Покани го, идвам веднага.
Докато жена му се запъти към входа, за да посрещне Редънбоу, Колинс взе сакото си и го облече. Чудеше се какво може да иска Редънбоу от него по това време. След завръщането им от Арго Сити се бяха срещали само веднъж, въпреки че всеки ден говореха по телефона. Беше го настанил в двустаен апартамент в хотел „Медисън“, разположен на 15-та и М улици. Беше го снабдил с всички налични бележки и издирвания върху подготвяния от него план за борба с престъпността и безредиците в страната. Целта на този план беше да замени 35-та поправка. Колинс искаше да го представи на президента по време на първото събиране на кабинета, което щеше да последва отхвърлянето на поправката от калифорнийските законодатели.
Появяването на Редънбоу тази сутрин беше изненада. Колинс му бе дал ясно да разбере, че ще е най-добре да не напуща хотела, даже да стои само в стаята си. Редънбоу беше твърде добре известен във Вашингтон. Въпреки че външността му беше значително променена, добре познаващ го човек можеше да го разкрие. Това можеше да доведе до неприятности, дори до ликвидирането му. Той беше необходим на Колинс във Вашингтон само за времето, докато подготвят новия законопроект за престъпността. В същото време Колинс се стараеше да му намери прилична работа в някой малък град, много отдалечен от столицата.
Угрижен, Колинс влезе в дневната. Очакваше да намери Редънбоу седнал, но той възбудено кръстосваше стаята. Карин стоеше до масата, като нареждаше закуската на поднос.
— Доналд — поздрави го Колинс. — Не те очаквах. Запозна ли се с жена ми?
Редънбоу се закова, сякаш не беше чул въпроса му, но Карин се намеси, че вече са се представили един на друг, и добави:
— Приготвила съм сок, кафе и препечени филийки. Ще ви оставя да си поприказвате насаме — и напусна стаята.
Когато Редънбоу спря поглед върху Колинс, лицето му изразяваше истинско страдание.
— Лоша новина — промълви най-сетне той, — много лоша новина, Крис! — Преди Колинс да реагира, Редънбоу продължи бързо: — Телевизията предава това от шест часа сутринта, когато се събудя, винаги включвам телевизора. Имах намерение да ти позвъня по телефона, но не можах да открия къде съм записал домашния ти номер, така че дойдох направо тук.
Колинс не помръдна. Имаше предчувствие за бедствие.
— Какво се е случило, Доналд? Изглеждаш съсипан.
— Най-лошата възможна новина. — Дишаше като астматик. — Крис, не знам как да ти го кажа…
— По дяволите, какво има най-сетне?
— Председателят на Върховния съд Мейнърд и жена му са били убити тази нощ в леглата им, убити от най-обикновен крадец.
Колинс почувствува, че краката му се подкосяват.
— Мейнърд… убит? Аз… не мога да повярвам.
— В Палм Спрингс, около два и половина сутринта. Мейнърд и жена му Абигейл са спели. Доколкото може да се досети човек, някакъв тип се е промъкнал през черния вход, а след това е влязъл и в спалнята им. Явно Мейнърд се е събудил. Опитал се е да стане от леглото или изобщо извършил някакво движение. Престъпникът е стрелял два пъти с 9-милиметров валтер, улучил го е в гърдите и в главата и го е убил моментално. Това е разбудило мисис Мейнърд и подлецът е изстрелял три куршума и в нея…