— О, боже, никога не бях чувал подобно нещо!
— Бях раздрусан до дъното на душата си. Не знаех как да ти го съобщя.
Колинс обикаляше стаята, като удряше отчаяно юмрук в дланта на другата си ръка.
— Такава трагедия! Кой би могъл да си го представи? Искам да кажа, не само това безсмислено убийство на един от най-великите мъже на нацията… действително от най-великите, но и рухване на нашата последна надежда да поставим край на заплахата от пъклена диктатура. По дяволите, накъде е тръгнала тази държава?
— Искаш да кажеш, накъде ще тръгне — уточни Редънбоу. — Къде ти е телевизорът?
— Оттатък — отвърна Колинс, запътил се по коридора.
— От шест часа сутринта телевизията предава директно от Палм Спрингс. — Редънбоу последва Колинс. — Дай да разберем какво става.
Влязоха в кабинета на Колинс, така препълнен с книги, че наподобяваше библиотека. Приемникът беше вграден направо в стената. Редънбоу седна на кушетката, а Колинс включи телевизора, като дооправи картината и тона. Колинс примъкна креслото си по-близко до телевизора и се настани в него. Зачака, онемял от напрежение.
На екрана се появи вилата на трагично загиналите. Ограждаше я кордон полицаи. Облечени цивилно детективи влизаха и излизаха през отворената врата. Малко странично се бяха струпали съседи, някои от тях още в нощно облекло, застанали като ударени от гръм.
Камерата беше уловила вече телевизионния репортер.
— Това е сцената, където се е разиграла трагедията преди по-малко от три часа — подхвана той. — Тук, на тази малка, спокойна улица, в най-известния калифорнийски курорт, почти запустял в летните горещини, намериха смъртта си от ръката на неизвестен убиец председателят на Върховния съд на САЩ Джон Мейнърд и съпругата му Абигейл Мейнърд. Телата бяха изнесени преди малко повече от час. Също така е прибран и трупът на убиеца, с все още неизяснена самоличност, повален от куршумите на полицията, преди да успее да избяга. А сега да ви съобщя още веднъж известното ни за случилото се рано тази сутрин в Палм Спрингс, Калифорния.
Колинс седеше като хипнотизиран и слушаше.
Убиецът явно е бил запознат с вътрешността на къщата. След като е влязъл през задния вход, се е насочил към спалнята, с намерение да открие скъпоценностите на мисис Мейнърд. Нахлуването му в стаята е разбудило мистър Мейнърд. Полицията предполага, че Мейнърд, проумял какво става, се е понадигнал и натиснал алармения бутон на стената. Тази алармена система е била монтирана от местната полиция преди няколко години, за да повиши сигурността на такъв изтъкнат гражданин. Тя подавала тревожния сигнал направо в полицейското управление и там са били готови да действуват веднага.
В това време убиецът, като видял, че Мейнърд се раздвижва, го е застрелял. Когато мисис Мейнърд се изправила в леглото, застрелял и нея. Убийството на двамата е било извършено за броени секунди. Вместо да бяга, убиецът е останал в спалнята, за да осъществи намеренията си. Неосъзнал, че Мейнърд е включил сигнализацията, убиецът е претършувал стаята за пари и скъпоценности. Прибрал огърлицата и пръстените на мисис Мейнърд, той открил също портфейла на съпруга й и се оттеглил по същия път, по който влязъл, като се запътил по тротоара към наетия от него в Лос Анджелис плимут. Внезапно попаднал в светлината от прожектора на насочената към него полицейска кола. Започнал да бяга, после спрял, обърнал се и открил огън по полицаите, излезли от колата. В отговор вихрушка от куршуми го простряла на тротоара. Освен откраднатите вещи в джобовете му не били открити никакви документи. Самоличността му остава неизвестна. Като привърши дотук, репортерът обяви:
— Сега включваме нашето студио в Лос Анджелис, за да ви предадем най-последните разкрития по убийството на председателя на Върховния съд и мисис Мейнърд.
— Каква полза? — изпъшка дълбоко отчаян Колинс.
— Вземи цигара — предложи му Редънбоу пакетчето си.
Колинс измъкна колебливо цигара, а после я постави върху масичката.
— По-добре преди това да пийнем кафе.
Той се надигна тежко, отиде до дневната и се завърна с лека закуска на подноса, приготвен от Карин. Наля кафе за Редънбоу и себе си, взе чашата и се намести в креслото си, насочил поглед към телевизора.
Зад полуосветената си масичка говорителят пое току-що поднесения му лист.