— Ето какво още е станало известно — започна говорителят. — Пристигането на председателя на Върховния съд Джон Мейнърд завчера в Лос Анджелис беше нещо неочаквано. Никой от колегите и близките му не може да обясни това внезапно и непланирано пътуване. Сега обаче разполагаме с известни разяснения. Веднага след пристигането им в Лос Анджелис той и съпругата му поели към зимната си резиденция в Палм Спрингс. На следващата сутрин мистър Мейнърд се е свързал по телефона със стар свой приятел в Сакраменто, говорителя на Камарата на представителите Джеймз Гъфи. Казал му, че на следващия ден следобед, т.е. днешния следобед, възнамерява да долети в столицата на щата, за да говори пред законодателната комисия на Камарата. Допълнил, че желае да дискутира с членовете й 35-та поправка, преди да бъде поставена на гласуване. Джеймз Гъфи бил много зарадван и му обещал да го впише като последен и най-важен свидетел на комисията. Тази сутрин Гъфи заяви, че не знае какво е било отношението на Мейнърд към поправката, тъй като при разговора им не било споменато дали ще говори против нея, или за нея. Гъфи добавил, че по време на разговора е изразил учудването си по повод пристигането на Мейнърд в Палм Спрингс извън сезона. Мейнърд му отговорил: „Нужно ми е спокойно място, където ще мога да обмисля дълбоко някои неща. Възнамерявах да напиша тук изказването си пред комисията, но в последния момент реших да използувам времето, за да го обмисля по-дълбоко, а утре да се изкажа направо. Напълно съм убеден какво трябва да кажа.“ И ето сега смъртта заглуши гласа на председателя на Върховния съд и ние никога няма да узнаем какво е било мнението му за решителното гласуване на 35-та поправка в Калифорния. Научихме също, че преди да се яви в Сакраменто, мистър Мейнърд е планирал да проведе пресконференция в хотел „Амбасадор“ в Лос Анджелис. Ако беше жив, тази конференция само след няколко часа щеше да бъде в ход. Току-що ми предадоха, че секретарят по печата на президента е готов да прочете изказването на президента Уодсуърт по повод жестоката и ненавременна смърт на председателя на Върховния съд. Включваме кореспондента ни от Белия дом във Вашингтон…
Колинс обърна гръб на екрана и погледна Редънбоу.
— Струва ми се, че това е и нашето погребение, Доналд.
Редънбоу кимна уморено.
Колинс въздъхна тежко. Началният шок бе преминал и сега се чувствуваше страшно потиснат.
— Знаеш ли, не мога да си спомня да съм преживял нещо по-лошо през целия си живот — и той посочи към екрана. — Сега страната е в техни ръце.
— Страхувам се, че е точно така.
И двамата замълчаха, като обърнаха погледи към телевизора. Секретарят по печата довършваше превъзнасянията и съболезнованията на президента Уодсуърт. Вниманието на Колинс намаля.
Думите на президента бяха надути, банални, а понякога и неискрени: „Когато смъртта грабне велик човек, част от човечеството си отива с него. Не се съмнявайте във величието на Джон Мейнърд. Днес той се приобщава към пантеона на безсмъртните, старали се с всички сили да насадят правдата върху тази земя. Тук са Маршал, Брандис, Холмс, Уорън и до тях се издига на същата височина Джон Мейнърд. Сега наистина той се приобщава към вековете на миналото.“
А заедно с него и демокрацията ще отиде там, помисли си Колинс. Мъртъв — останка от миналото. Без Мейнърд вълната на бъдещето беше 35-та поправка — и Върнън Т. Тайнън — и страната ще бъде скалъпвана по негов модел.
Току-що помислил за Тайнън, и чу името му от екрана.
— … Върнън Т. Тайнън. В този момент ви пренасяме в кабинета на директора на Федералното бюро за разследване.
В същия миг на екрана изплува познатата малка глава над широките рамене на Тайнън. Върху покритото му с белези лице бе нагласена маска на печал. Започна да чете от лист хартия:
— Това брутално и безсмислено убийство на един от най-изтъкнатите хуманитаристи у нас е неподдаваща се на описание с обикновени думи загуба. Председателят на Върховния съд Мейнърд беше приятел на цялата нация, мой личен приятел, приятел на истината и свободата. Неговата загуба нарани цяла Америка, но поради това цяла Америка ще стане по-силна, за да надживее престъпността, беззаконието и насилието. Сигурен съм, че ако Мейнърд беше жив, би поискал от нас да погледнем на подобна трагедия в по-широка перспектива. Трябва да се постави точка на това систематично избиване на нашите водачи и граждани, така че американците да могат да крачат из улиците и да спят в леглата си с ясното съзнание, че те са свободни и защитени хора.
Тайнън вдигна очи към камерата и сякаш срещна погледа на Колинс, поокашля се и продължи: