— За щастие, злият убиец на Мейнърд не успя да избяга. И той срещна насилствена, но справедлива смърт. Току-що бях уведомен, че убиецът е напълно идентифициран, самоличността му ще бъде обявена много скоро от ФБР. Засега е достатъчно да ви съобщя, че той е престъпник рецидивист, с цял списък от арести. И, представете си, такъв човек е бил свободен, позволено му е било да броди из улиците само поради погрешното и свободно тълкуване на закона за гражданските права. Ако този закон бе поправен преди един месец, това ужасно престъпление може би щеше да бъде избягнато. Въпреки че 35-та поправка щеше да влезе в действие само в случаи на конспирация против властта или организирана революция, самото й одобряване щеше да създаде положителна атмосфера и да причисли убийствата като днешното към миналото. Този ден на дълбока скръб ще ни служи за урок. Нека полагаме усилия заедно, ръка в ръка, за да направим Америка сигурна и да я запазим силна.
Лицето на Тайнън изчезна и се появи отново говорителят.
Колинс изви креслото си към Редънбоу и загърби телевизора. Бе побеснял от гняв.
— Това копеле Тайнън, как смее той? Чу ли го? Да използува за проклетата си поправка смъртта на Мейнърд, преди трупът му още да е изстинал.
— И да извърта нещата така, сякаш Мейнърд е очаквал с отворени обятия поправката му — добави Редънбоу и посочи към екрана. — Погледни. Струва ми се, че се готвят да идентифицират убиеца.
— Каква ще е ползата сега? — отвърна Колинс, но въпреки това насочи вниманието си към предаването.
— Да — казваше говорителят, — установена е вече самоличността на убиеца. Току-що бе потвърдена и дадена на средствата за информация. Убиецът е Рамон Ескобар, тридесет и две годишен, беглец от Куба, е американско гражданство, жител на Майями, Флорида. Ето и снимките му от папките на ФБР…
Веднага върху екрана се появиха двете снимки, фас и профил, на Рамон Ескобар. Грозен, мургав млад човек, с къдрава коса, дълги бакенбарди, хлътнали бузи и голям белег на долната челюст.
— О, не! — извика Редънбоу. — Не…!
Изплашен, Колинс се извъртя към него. Редънбоу се бе изправил и краката му се бяха разтреперили. Насочил пръст към екрана, той се мъчеше да проговори нещо, а очите му щяха да изскочат от орбитите си, лицето му без капка кръв.
Объркан, Колинс се изправи и се спусна към него. Насоченият към екрана пръст се бе превърнал в застрашително размахал се юмрук. От разтреперания му глас най-сетне се оформиха думи.
— Това е той, Крис! — крещеше Редънбоу. — Той е, същият!
— Доналд — сграбчи го Колинс, — съвземи се. Какво има?
— Виж го там, убиеца на Мейнърд! Той е онзи, когото видях! Чу ли името му? Рамон Ескобар. Чух го още там, на Фишър Айлънд при Майями през онази нощ. Лицето… същото лице, познавам го, човека от Фишър Айлънд… на когото Тайнън ме накара да предам 750 000 долара… същия… той взе три четвърти милион от мен. Крис, за бога, знаеш ли какво означава това?
През това време лицето на Ескобар изчезна от екрана. Колинс изключи телевизора. Обърна се разтреперан, като си спомни историята на Редънбоу за освобождаването му от затвора в Люисбърг, за изкопаването на милиона долари, за пренасянето на три четвърти от него до Фишър Айлънд с моторница, за да ги предаде на двама мъже, определени от Тайнън да ги вземат.
И ето, сега стана ясно, че убиецът на Мейнърд е единият от тях.
— Вярвай ми, това е същият човек, Крис! А то означава, че Тайнън се нуждаеше от моите пари, за да ликвидира Мейнърд. Означава, че ме извади от затвора, за да сложи ръка на достатъчно пари за плащане на професионален убиец, пари, чийто източник не може да бъде разкрит. Тайнън е организирал убийството. Бил е готов да отиде до всякакви крайности, за да попречи на Мейнърд да ликвидира неговата поправка, дори дотам, че да ликвидира самия Мейнърд.
— Спри се! — възрази остро Колинс. — Не можеш да го докажеш.
— Боже мой, човече, какви още доказателства ти трябват?!? Нали бях там с Тайнън, когато той ми направи предложението. Измъкна ме от килията, даде ми нова самоличност, прати ме до Майями и до Фишър Айлънд, принуди ме да предам три четвърти милион долара, и то на кого? На същия този, който рано тази сутрин уби Мейнърд, От какви доказателства още се нуждаеш?
Колинс се опитваше да мисли, да подреди всичко в ума си.
— Аз не се нуждая от доказателства. Доналд, аз ти вярвам, но код друг би повярвал и частица от това?
— Мога да отида в полицията, да им разкажа какво се случи. Мога да потвърдя как дадох парите на убиеца от името на Тайнън.
— Нищо няма да излезе — поклати глава Колинс.
— Защо? Хари Адкок знае истината. Тъмничарят Дженкинс знае истината…