Лицето на президента стана леденостудено.
— Аз също желая поправката да стане действителност. Означава ли това, че искам да унищожа демокрацията ни?
— Не, разбира се, не, мистър президент. Не претендирам, че всеки, подкрепящ поправката, е против демократичното управление. Факт е, че и аз я подкрепях за известно време, даже излязох публично в нейна защита. В съзнанието на хората аз все още я поддържам. Никога не съм я отричал открито и нямам намерение да го правя, докато съм член на сегашната администрация. — Чертите на президента малко се смекчиха.
— Доволен съм да чуя това, Крис. Доволен съм, че имаш високо съзнание за лоялност.
— Аз съвсем сигурно притежавам такова съзнание, въпросът е има ли го и у Тайнън? Нещата обаче не стигат дотук. Въпросът е до съзнанието какво представлява демокрацията. Вие и аз знаем. Знае ли Тайнън? Ние никога не бихме злоупотребили с властта, дадена ни от 35-та поправка, но в ръцете на Тайнън…?
— Нямаш и най-дребното доказателство, че той ще тълкува закона по-различно от теб и мен.
— В светлината на всичко, разказано ви от мен, все още ли твърдите това? Дори ако не мога да докажа всичко, вие все пак трябва да приемете…
— Няма никаква полза, Крис — прекъсна го президентът и седна в креслото си, като показа, че слага край на разискванията. — Крис, съжалявам, но аз уважавам фактите. Давам ухо само на тях. В казаното от теб не откривам факти, подкрепящи твоята позиция. Не мога да видя достатъчно причини за освобождаването на Тайнън от длъжност. Направи усилие да видиш нещата от моя гледна точка. Репутацията на Тайнън като патриот е съвсем неопетнена. Да отстраня Тайнън въз основа на такива неубедителни улики, е все едно да обвиня Джордж Вашингтон за някаква безредица в страната или да хвърлим в затвора Барбара Фритче за подривна дейност. Да го уволня ще бъде лоша услуга към страната, а за мен политическо самоубийство. Хората имат вяра в него…
— А вие имате ли? — настоя Колинс. — Гласувате ли му доверие?
— Защо не. Никога не е изразявал несъгласие с мен. Винаги е бил един от най-достойните слуги на народа. Понякога е пипал малко по-твърдо и пристрастно, но това е било все за да изпълни по-добре задълженията си.
— Значи, държите за него и неговата 35-а поправка. Нищо няма да ви разубеди? Решен сте да вървите с него?
— Да — отвърна с равен глас президентът. — За мен друг път няма, Крис.
— Тогава и за мен няма друг път, мистър президент — и Колинс се изправи бавно. — Ако възнамерявате да задържите Тайнън, не можете да задържите мен. Нямам друг избор, освен да подам оставката си като главен прокурор. Ще се върна в кабинета си и ще напиша официалното писмо за оставка. След това ще използувам всеки час от оставащите двадесет и четири, за да се боря против поправката в Камарата на представителите на Калифорния. Не успея ли там, ще посветя цялото си останало време на битката в Калифорнийския сенат срещу поправката, ако това се наложи.
Колинс кимна учтиво с глава и се отправи към вратата, когато чу президентът да го вика по име. Спря се до вратата и погледна през рамо. Президентът беше просто изумен.
— Крис, преди да предприемеш нещо, за което после ще съжаляваш, добре е да го обмислиш два пъти. — Той се размърда неловко в креслото си. — Изживяваме критичен период и ние, и страната ни. Сега не е време да разлюшкваш лодката.
— Аз напускам лодката, мистър президент. Ще се удавя или ще доплувам със собствени сили. Приятен ден!
След тези думи той напусна Овалния кабинет.
Дълго след заминаването на Колинс президентът? Уодсуърт гледа втренчено вратата. Накрая вдигна телефона и позвъни на личната си секретарка.
— Мис Леджър? Потърсете директора Тайнън във ФБР. Предайте му, че искам да го видя насаме веднага.
Като се върна в кабинета си, Кристъфър Колинс реши най-напред да телефонира на жена си. През последните няколко седмици не бе я осведомявал подробно за събитията около поправката. От нощта, когато научи за съществуването на документа R, й бе казвал понякога по нещо, но тази сутрин, след като приключи предаването за убийството на Мейнърд и след като Редънбоу се прибра в хотела си, те с Карин бяха седнали в кухнята и я бе запознал най-подробно с всичко.
Карин бе изпаднала в ужас.