— Какво смяташ да правиш, Крис?
— Ще се срещна колкото е възможно по-скоро с президента. Ще му изложа абсолютно всичко. Ще искам да уволни Тайнън.
Карин бе станала веднага предпазлива:
— Не считаш ли това за опасно?
— Не, ако президентът се съгласи с мен.
Той беше убеден, че президентът Уодсуърт ще го разбере напълно и ще го послуша. Сега, четири часа по-късно, знаеше, че никога не е правил по-грешна преценка.
Колинс позвъни и Карин веднага вдигна телефона. Гласът й бе напрегнат.
— Какво стана, Крис?
— Президентът не се съгласи с мен.
— Как е възможно?! — не можеше да повярва тя.
— Каза, че съм нямал никакви доказателства. Изкара ме едва ли не идиот. Остава на една позиция с Тайнън.
— Това е ужасно! Какво смяташ да правиш?
— Ще си подам оставката и вече му го заявих. Реших, че ще е по-добре да съобщя и на теб.
— Слава богу! — Не бе чувал напоследък гласът й да звучи така облекчено.
— Ще гледам да се оправя тук набързо. Ще напиша писмото за оставката и ще го изпратя, а после ще прегледам и текущата си работа. Сигурно ще позакъснея за вечеря.
— Не изглеждаш много щастлив, Крис?
— Не. Тайнън се измъква невредим. 35-та поправка е на път да бъде прокарана. Налице е недовършената работа около документа R. А аз, аз съм безсилен и безработен.
— Ще превъзмогнеш всичко, Крис — окуражи го тя. — Предстоят ти толкова много неща. Ще обявим къщата за продан, а после ще се върнем в Калифорния, може би… другия месец…
— Довечера, Карин. Връщаме се в Калифорния довечера. Ще хванем последния самолет. Искам да бъда утре сутринта в Сакраменто. Искам да проведа агитация против поправката. Следобед ще я гласува Камарата на представителите. Ако пропадна и там, поне съм се борил.
— Както ти кажеш, мили.
— До довечера. Предстои ми толкова много.
Като постави слушалката на място, той огледа отрупаното си бюро. Преди да започне с него, трябваше да свърши нещо друго. Повика секретарката си.
— Мериън, по отношение заплануваните посещения при мен: отмени всички, предвидени за днес, до края на седмицата и следващите.
Веждите й се извиха учудено.
— Ще ти обясня по-късно, когато дойде време да се прибираме вкъщи. Отговаряй на всеки, че съм вън от града, че ние ще ги потърсим. Друго нещо, Мериън, резервирай две места, за мен и мисис Колинс, в последния самолет довечера към Сакраменто. За хотел ще се погрижа сам.
— Но, мистър Колинс, вие трябва да летите довечера за Чикаго?
— Чикаго? — повтори той объркан.
— Забравихте ли? По плана ви утре трябва да говорите в Чикаго пред дружеството на бившите специални агенти от ФБР на годишното им събрание. Вие сте главният гост. След речта имате насрочена среща с Тони Пиърс.
Беше забравил съвсем. Още през първата седмица от встъпването си в длъжност се бе съгласил на тази среща с бившите специални агенти от ФБР. С течение на времето, когато взе решение да се противопостави на поправката, пожела да се срещне с Тони Пиърс, бившия му телевизионен опонент и водач на групата защитници на закона за граждански права. Чрез сина си Джош Колинс бе открил Пиърс и той се бе съгласил да се срещнат в Чикаго на събранието на бившите специални агенти от ФБР.
— Ще трябва да отмениш и пътуването до Чикаго, Мериън. Наложително е утре да бъда в Сакраменто.
— Това никак няма да им хареса, мистър Колинс. Не им оставяте време да намерят ваш заместник.
— Винаги ще се намери някой — отвърна той рязко. Знаеш ли какво, най-добре ще е аз да поговоря с тях. Ще им се обадя, като поразчистя малко работата си тук. Ти се заеми с Тони Пиърс. Намери го в дружеството му в Сакраменто и му кажи, че срещата ни в Чикаго се отменя. Да ме чака в Сакраменто утре сутринта. Веднага ще му се обадя от летището, за да се уточним. Ясно ли е?
Тя закима с глава.
— Аз да се погрижа за мистър Пиърс. — След това се поколеба за миг. — Наистина ли искате да отменя всичките ви останали задължения?
— Всичко. Никакви въпроси повече. Очакват ме тонове работа.
След като Мериън излезе, Колинс седна и се залови с най-спешните неща — рапорти и доклади за изчитане, документи за подписване. С истинско задоволство прегледа един от меморандумите, адресиран до отдела за имиграция и натурализация. По лично негово нареждане този документ разрешаваше на бъдещата годеница на Айшмъил Йънг да бъде приета от Франция в САЩ. Подписа го, занесе го на Мериън и й нареди да го изпрати веднага, а също така и да изготви копие за Йънг. Като се върна в кабинета си, се спря пред камината, за да премисли какво още му оставаше от последния му следобед като главен прокурор на САЩ. Следващата задача беше да напише писмото за оставката си. После щеше да събере личните си вещи и да ги остави в малката стая до кабинета на Мериън. Накрая трябваше да се обади в Чикаго и да се освободи от запланираната реч за утре.