— Някои хора на запад слагат нещо в парата — отбеляза Джондалар.
— А една Пещера диша пушек от растение. Дават ти да опиташ, но не ти казват какво е — добави Тонолан.
— Вие двамата трябва да сте опитали почти всичко… при толкова много пътуване — каза Чалоно. — Ей това ми се иска да правя, да опитам всичко, каквото има.
— Чувал съм, че плоскоглавците пият нещо… — подхвърли Тарлуно.
— Те са животни, могат всичко да пият — каза Чалоно.
— Че не беше ли това, дето ти каза, че искаш да правиш? — присмя се Рондо. Последва взрив от смях.
Чалоно забеляза, че забележките на Рондо често предизвикват смях и то понякога за негова сметка. За да не се даде, започна да разправя една история, на която по-рано много се бяха смели. — Знаете ли онази за стареца, който бил толкова сляп, че хванал един женски плоскоглавец и помислил, че е жена…
— Аха, нишката му паднала. Това е гадно, Чалоно — каза Рондо. — Пък и кой мъж може да сбърка плоскоглавец с жена?
— Някои не бъркат. Правят го нарочно — рече Тонолан. — Мъже от Пещерите далеч на запад са получавали Удоволствието с женски плоскоглавци и са създали доста грижи за пещерите.
— Ти се шегуваш!
— Не шега. Цяла глутница плоскоглавци ни заобикаля — потвърди Джондалар. — Те ядосани. После ние чуваме някои мъже взимат плоскоглавци жени, причиняват неприятности.
— Как се измъкнахте?
— Те пускат — каза Джондалар. — Водачът на глутницата умен. Плоскоглавците по-умни, колкото мислят хората.
— Аз чух за един мъж, който като го предизвикали, взел женски плоскоглавец — каза Чалоно.
— Кой? Ти ли? — озъби се Рондо. — Ти каза, че искаш да опиташ всичко.
Чалоно опита да се защити, но смехът заглуши думите му. Когато млъкнаха, направи нов опит.
— Нямах предвид това. Когато казах, че искам да опитам всичко, говорех за гъбите и виното и разни такива неща — той усещаше някои ефекти и езикът му бе леко надебелял. — Но много момчета говорят за женски плоскоглавци, преди да са научили какво е жена. Чух за един, когото предизвикали и взел една или поне така разправяше.
— Момчетата дрънкат какво ли не — каза Маркено.
— А за какво си мислите, че говорят момичетата? — запита Тарлуно.
— Може би говорят за мъжки плоскоглавци — рече Чалоно.
— Не искам вече да слушам такива работи, — каза Рондо.
— Ти достатъчно ги приказваше, когато бяхме по-млади, Рондо — заяде се Чалоно.
— Добре де, само че съм вече пораснал. Иска ми се и ти да беше пораснал. Омръзна ми от отвратителните ти забележки.
Чалоно бе оскърбен, а и леко пиян. Ако ще го обвиняват, че говори гадости, ще им каже нещо наистина гадно.
— Така ли, Рондо? Е, аз пък чух за една жена, която получила Удоволствието с плоскоглавец и Майката я дарила с дете със смесен дух…
— Уууф! — Рондо сбърчи горната си устна и потрепера от отвращение. — Чалоно, това не е нещо, с което да се шегуваме. Кой го покани на това събиране? Изведете го оттук. Чувствам се като че ли някой е хвърлил мръсотия в лицето ми. Нямам нищо против малко закачки, но той прекали!
— Рондо е прав — каза Тарлуно. — Защо не си идеш, Чалоно?
— Не — рече Джондалар. — Навън студено, тъмно. — Не кара отива. Наистина бебета със смесен дух не за шега, но защо всеки знае за тях?
— Полуживотински, получовешки изроди! — измърмори Рондо. — Не искам да говоря за тях. Тук е много горещо. Ще излезна, преди да ми е прилошало!
— Това събиране беше предвидено, за да се отпусне Тонолан, — каза Маркено. — Защо не излезем всички да поплуваме, после ще се върнем и ще започнем отначало. Има още много от виното на Джетамио. Не съм ви казал, но донесох два мяха.
— Мисля, че камъните не са достатъчно горещи, Карлоно — каза Маркено. В гласа му се усещаше напрежение.
— Не е хубаво водата да се оставя да стои много в лодката. Не искаме дървото да набъбне, а само да се омекоти достатъчно, за да поддава. Тонолан, наблизо ли са паянтите, за да са ни подръка, когато потрябват? — попита Карлоно, намръщен тревожно.
— Тук са — отговори той и посочи отрязаните по мярка прътове от елшови стъбла, които лежаха на земята близо до пълната с вода еднодръвка.
— По-добре да почваме, Маркено. Надявам се, че камъните са горещи.
Джондалар все още бе изумен от трансформацията, макар да я бе наблюдавал. Дънерът вече не приличаше на дъбов труп. Вътрешността му бе изчегъртана и изгладена, а отвън бе придобил плавните линии на дълго кану. Черупката бе не по-дебела от дължината на мъжка става, като се изключат масивните нос и кърма. Беше наблюдавал как Карлоно бели кората на дървото, която не бе по-дебела от клонка, с остра като длето каменна тесла, за да докара плавателния съд до окончателните му очертания. Опита сам и остана още по-изненадан от умението и сръчността му. Лодката изтъняваше в остър вълнорез на носа, който стърчеше напред. Имаше почти плоско дъно, по-слабо издадена кърма и дължината и бе значително по-голяма от ширината.