Опита се да си спомни всичко, което ловците от Клана говореха за пещерните лъвове. Този изглеждаше по-светъл от другите, които бе виждала, и тя се сети, че мъжете често предупреждаваха жените, че е трудно да забележиш пещерен лъв. Те се сливаха с цвета на сухата трева и прашната земя тъй добре, че човек можеше да се спъне в тях. Едно лъвско стадо, спящо в сенките на храстите или между скалите и камънаците близо до неговото леговище, изглеждаше като група огромни камъни — дори и съвсем отблизо.
Като си помисли за това, си припомни, че стените в тази област като цяло бяха по-светлобежови и околните лъвове се сливаха добре с общия фон. По-рано не бе размишлявала за това, но изглеждаше логично, че ще бъдат с по-светла козина от лъвовете на юг. Може би все пак трябваше да отдели малко време да изучава пещерните лъвове.
С ловко уверено докосване младата лечителка се опита да открие колко големи са нараняванията на животинчето. Имаше едно счупено ребро, но то не заплашваше да причини други наранявания. Спазматичните контракции на мускулите и слабите мяукащи звуци показваха къде е ранено, можеше да има и вътрешни увреждания. Най-лошият проблем беше една отворена рана на главата, без съмнение от твърдо копито.
Огънят и отдавна бе угаснал, но това не я тревожеше. Беше свикнала да разчита на огнените си камъни и ако имаше добра прахан, можеше много бързо да запали огън. Изчака водата да заври и плътно и здраво уви една кожена лента около ребрата на пещерното лъвче. Обели тъмнокафявата кожа на корените от зарасличе, които бе събрала на връщане, и от тях се процеди лепкава течност. Хвърли в кипящата вода цветове от невен и, щом течността стана златиста, потопи в нея мека абсорбираща кожа, за да промие раната на главата. Като изтри засъхналата кръв, кръвотечението започна отново и тя видя, че черепът е пукнат, но не е строшен. Наряза белия корен на зарасличето и наложи меката субстанция направо върху раната — тя спираше кървенето и щеше да помогне за зарастването на костта. После я уви с още мека кожа. Когато обработваше кожите на почти всички убити от нея животни, нямаше идея за какво би могла да ги използва, но и в най-развихреното си въображение не би могла да предвиди, че ще употреби някои от тях точно по този начин.
Ама как би се изненадал Брун, ако можеше да ме види, помисли тя с усмивка. Той никога не позволяваше да взимам животни, които ловуват, дори не ми разреши да донеса в пещерата онова малко вълче. А виж ме сега с пещерно лъвче! Май ще трябва да побързам да науча доста за пещерните лъвове, ако то оживее.
Сложи да заври още вода за листата от зарасличе и лайков чай, макар да не знаеше как ще накара лъвчето да поеме оздравителното лекарство. Тя го остави и отиде да одере северния елен. Когато първите тънки, изрязани като езици ивици месо бяха готови за окачване, изведнъж установи, че нещо и липсва. Върху каменната площадка нямаше никаква почва, нищо, в което би могла да забоде пръчките за опъване на вървите. Както се бе разтревожила как да закара елена до пещерата изобщо не бе помислила за това. Защо като че ли всички дреболии се опитваха да и пречат? На нищо не можеше да разчита със сигурност.
В объркването си не можеше да намери решение. Беше уморена, напрегната и развълнувана от това, че бе донесла у дома пещерен лъв. Не бе уверена, че е трябвало да го направи, но какво можеше да стори с него? Захвърли пръчката и стана. Отиде до оттатъшния край на входа и погледна към долината, а вятърът духна в лицето и. За какво ли си мислеше — да докара лъвче бебе, което има нужда от грижи точно когато трябва да се подготвя да замине и да продължи да търси Другите? Може би сега просто трябва да го занесе обратно в степта и да го остави да умре като всички отслабнали диви животни. Дали самотният живот не я бе отучил да мисли правилно? И без друго не знаеше как да се грижи за него. Как щеше да го храни? А какво щеше да стане, ако оздравееше? Нямаше да може да го върне в степта. Майка му никога не би го взела обратно и то щеше да умре. Ако възнамеряваше да задържи малчугана, тя трябваше да остане в долината. За да продължи търсенията си, пък трябваше да го отнесе обратно в степта.
Върна се в пещерата и застана до младия пещерен лъв. Той не бе и помръднал. Докосна гръдния му кош. Беше топъл и дишаше, а пухкавата му козина и напомни за козината на Уини, когато тя беше бебе. Беше сладък и изглеждаше толкова смешен с превързана глава, че тя се усмихна. Но, напомни си тя, това сладко бебе ще стане много голям лъв. Изправи се и отново го погледна отвисоко. Нямаше значение. Тя не би могла да отнесе това бебе и да го остави да умре в степта.