Тя въздъхна, затвори очи и подканящо наведе глава назад. Той прихвана, тила и за да и подпре главата и целуна пулсиращото място на гърлото, откри ухото и затърси устата и. Тя гладно го очакваше. Целуна я бавно, с обич, вкусвайки мекотата под езика и, докосна грапавото и небце и придърпа нейния език в устата си. Когато се разделиха, тя дишаше тежко. Ръката и намери неговия топъл и пулсиращ отговор.
— Хайде да се върнем — повтори тя с хрипкав глас.
— Защо да се връщаме? Защо не тук? — каза той.
— Ако останем тук, ще свършим прекалено бързо. Искам топлината на огъня и кожите, за да няма нужда да бързаме.
Напоследък бяха започнали да правят любов не банално, но малко нехайно. Знаеха какво задоволява другия и бяха склонни да се повтарят, като само нарядко изследваха и експериментираха. Той знаеше, че тази нощ тя ще иска нещо повече от рутината и жадуваше да и го достави. Хвана в длани главата и, целуна очите и върха на носа, меката буза и дъхна в ухото и. Захапа меката част на ухото и пак потърси гърлото и. Когато отново намери устата и, я притисна силно и я задържа към себе си.
— Мисля, че ще трябва да се върнем, Серенио — прошепна и той на ухото.
— Нали това казвах.
Един до друг, с неговата ръка през рамото и и нейната около талията му двамата тръгнаха назад покрай издадената скала. За пръв път той не отстъпи да и даде да мине напред, за да вървят един след друг. Даже не забеляза опасната урва.
На терасата беше тъмно — плътно черното едновременно на нощта и на сянката. Високите странични стени спираха лунната светлина, между облаците над тях се виждаха само разпръснати звезди. Стигнаха навеса по-късно, отколкото си мислеха. Край огъня в централното огнище нямаше жива душа, макар пламъците още да лижеха горящите стволове. Като минаваха покрай входа, видяха Рошарио, Доландо и още няколко души в тяхното жилище. Дарво хвърляше гравирани парченца кост с Тонолан. Джондалар се усмихна. През дългите зимни нощи двамата с брат му често бяха играли тази игра. За да се стигне до развръзка, можеше да потрябва половин нощ и тя задържаше вниманието, което пък спомагаше за забравата.
Жилището, което Джондалар и Серенио деляха, бе тъмно, когато влезнаха. Той подреди дърва в ограденото с камъни огнище и взе една горяща цепеница от централното огнище, за да запали огъня. Кръстоса две дъски пред входа и дръпна кожената завеса, създавайки топъл частен свят.
Джондалар изхлузи връхните си дрехи и докато Серенио носеше чашите за пиене, взе мяха с ферментиралия боровинков сок, после наля и на двамата. Нетърпеливостта на страстта му бе отминала, а разходката на връщане му бе дала време да размисли. Тя е най-чаровната и страстна жена, която познавам, помисли той, наливайки топлата течност. Отдавна трябваше да направя връзката ни официална. А и може би тя ще иска да се върне с мен и Дарво. Във всеки случай независимо дали иде останем тук или ще се върнем, я искам за стопанка.
В решението му имаше облекчение и то намали с един броя на нерешените проблеми, с които трябваше да се справи, така че му стана приятно. Беше решение на място, правилно решение. Защо ли бе отлагал толкова дълго?
— Серенио, аз реших. Не зная дали съм ти казвал колко много значиш за мен.
— Не сега — рече тя и остави чашата си. Обви ръце около врата му, прилепи устните си в неговите и се притисна към него. Бавна, дълга, сластна целувка, която бързо му напомни за желанието му. Права е, помисли, можем да поговорим по-късно.
Щом интензивността на желанието му се възстанови, той я поведе към покрития с кожи спален одър. Забравеният огън слабо гореше, докато той изследваше и преоткриваше тялото и. Серенио никога не бе била пасивна, но сега тя се отвори пред него, както никога по-рано. Не можеше да му се насити, въпреки че бе задоволявана отново и отново. Вълна след вълна ги заливаха и когато той си мислеше, че е стигнал границата на възможностите си, тя изпробва неговите техники и бавно го окуражи отново. С последно екстатично усилие те стигнаха до радостното освобождение и легнаха изтощени и най-подир задоволени един до друг.
Поспаха малко голи както си бяха върху кожите. Щом огънят угасна, предутринният хлад ги събуди. Тя запали нов огън от последната останала жар, докато той навлече туниката си и се измъкна да напълни мяха с вода. Когато се върна, топлината в жилището бе добре дошла — беше се топнал набързо в студеното езерце. Чувстваше се ободрен, освежен и тъй цялостно задоволен, че бе готов за всичко. Серенио сложи камъните да се подгряват, сетне се измъкна навън да се облекчи и се върна мокра като него.