— Ти трепериш — каза Джондалар и я наметна с една кожа.
— Ти изглеждаше толкова доволен, че си се топнал, че си помислих да пробвам. Беше студено! — разсмя се тя.
— Чаят е почти готов. Ще ти донеса една чаша. Ти седни тук — каза той, побутна я към спалния одър и натрупа още кожи около нея, докато единствено лицето и остана открито. Да прекарам живота си с жена като Серенио съвсем няма да е лошо, помисли той. Чудя се дали ще мога да я убедя да се върне у дома с мен. Една печална мисъл се намеси. Само да можех да убедя Тонолан да се върне у дома с мен. Не мога да разбера, защо иска да върви на изток. Подаде на Серенио чаша горещ чай от ранилист, взе една за себе си и седна на ръба на одъра.
— Серенио, мислила ли си някога да направиш Пътешествие?
— Искаш да кажеш да пътувам до някое място, където никога не съм била, за да срещна нови хора, които говорят на език, дето няма да го разбирам? Не, Джондалар. Никога не ми се е искало да направя Пътешествие.
— Но ти разбираш Зеландонии много добре. Когато решихме да се учим един друг на езиците си с Толи и другите, бях изненадан колко бързо се учиш. Няма да е като да учиш нов език.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Джондалар?
Той се усмихна.
— Опитвам се да те убедя да пътуваш с мен до моя дом, след като се свържем. Зеландонии ще ти харесат.
— Какво искаш да кажеш с това „след като се свържем“? Защо си мислиш, че ще се свържем?
Той се сконфузи. Разбира се, че първо трябваше да я попита, а не да дрънка за Пътешествия. Жените обичат да ги питат, а не да ги приемат като нещо, което се подразбира.
Ухили и се притеснено.
— Аз реших, че е време да направим нашата връзка официална. Трябваше да го сторя много отдавна. Ти си красива, очарователна жена, Серенио. А Дарво е момче на място. Бих бил много горд да го имам като истинско дете на огнището ми. Само че се надявах, че можеш да помислиш да пътуваш с мен обратно до дома, до Зеландонии. Разбира се, ако не искаш.
Той се изчерви напълно объркан. И през ум не му бе минало, че тя може да не иска да се свърже с него. Беше мислил само за себе си, за собствените си чувства, а не че тя може да не го намира за достоен.
— Джондалар, ти не можеш да решиш да направиш нашата връзка официална. Аз няма да се свържа с теб. Отдавна съм го решила.
— Аз съжалявам, Серенио. Мислех, че ти също ме искаш. Не би трябвало да си въобразявам. Трябваше да ми кажеш да се махна. Можех да си намеря друго място — той стана и започна да събира някои от вещите си.
— Джондалар, какво правиш?
— Събирам си нещата, за да мога да си излезна.
— Защо искаш да си излезнеш?
— Не искам, но щом ти не ме желаеш тук…
— След тази нощ как можеш да кажеш, че не те желая? Какво общо има това със свързването с теб?
Той се върна, седна на ръба на спалния одър и погледна в загадъчните и очи.
— Защо няма да се свържеш с мен? Не съм ли достатъчно мъж за теб?
— Да не си достатъчно мъж — гласът и спря в гърлото. Тя затвори очи, примигна няколко пъти и дълбоко пое дъх. — Майко, Джондалар! Да не си достатъчно мъж! Ако ти не си, никой мъж на земята не е достатъчно мъж. Точно там е работата. Ти си прекалено много мъж, прекалено много всичко. Не бих могла да живея така.
— Не разбирам. Искам да се свържа с теб, а казваш, че съм прекалено добър за теб?
— Ти май наистина не разбираш. Джондалар, ти ми даде повече, повече от който и да било мъж. Ако се свържа с теб, ще имам толкова много, ще имам повече от всяка друга жена, която познавам. Те ще ми завиждат. Ще искат мъжете им да бъдат също тъй щедри и грижовни, също тъй добри като теб. Те вече знаят, че едно твое докосване може да накара една жена да се чувства по-жива, по-… Джондалар, ти си мечтата на всяка жена.
— Ако съм всичко, което казваш, защо не искаш да се свържеш с мен?
— Защото ти не ме обичаш.
— Серенио аз те обичам.
— Да, по своя собствен начин ти ме обичаш. Грижиш се за мен. Никога няма да направиш нещо, от което да ме заболи, и винаги ще си така прекрасен, така добър към мен. Само че аз винаги ще знам. Даже и да убедя себе си в обратното, пак ще знам. И ще се чудя какво у мен не е наред, какво ми липсва, та ти не можеш да ме обикнеш.
Джондалар погледна надолу.
— Серенио, хората се свързват, дори и да не се обичат толкова — той я погледна прямо. — Ако имат други неща, ако се грижат един за друг, могат да живеят добре заедно.
— Да, някои хора могат. Може би някой ден аз пак ще се свържа с някой човек и ако имаме други неща, може би няма да е нужно да се обичаме. Но не и с теб, Джондалар.
— Защо не с мен? — попита той и болката в очите му насмалко да я накара да премисли.
— Защото аз ще те обичам. Не мога да не те обичам. Ще те обичам и всеки ден ще умирам по мъничко, като зная, че ти не ме обичаш по същия начин. Никоя жена не може да се накара да не те обича, Джондалар. И всеки път, когато се любим като предната нощ, аз ще изсъхвам все повече отвътре. Да те искам толкова много, да те обичам толкова много и да знам, че колкото и да го желаеш, не можеш да ме обичаш в замяна. След някое време аз ще изсъхна, ще се превърна в празна черупка и ще намеря начини да вгорча живота ти като моя. Ти ще продължиш да бъдеш все тъй прекрасен, грижовен и щедър, защото ще знаеш защо съм станала такава. Но ти ще се намразиш заради това. А всички други ще се чудят как можеш да търпиш такава заядлива и злобна стара жена. Няма да ти причиня такова нещо, Джондалар. И няма да го причиня и на себе си.