Отми процеждащата се кръв, но не бе съвсем сигурна как да започне. Когато проби дупка с една от тресчиците, мъжът шавна и промърмори. Трябваше да свърши бързо. Прекара втвърденото парче от сухожилието през дупката, направена с тресчицата, сетне в противоположната дупка, сетне внимателно придърпа двете страни една към друга и завърза възел.
Реши да не прави прекалено много възли, тъй като не бе сигурна как ще ги извади по-късно. Завърши четирите възела по дължината на разкъсването и добави още три, за да задържи скъсания мускул на място. Когато привърши, се усмихна при вида на възлите, които придържаха плътта на мъжа, но те държаха. Разкъсването вече не зееше, мускулът си стоеше на мястото. Ако нараняването оздравееше чисто и без да забере, щеше добре да си служи с крака. Или поне шансът за това беше много по-голям.
Направи лапа от корена на зарасличето и уви бедрото с мека кожа. Сетне внимателно проми другите драскотини и разкъсвания, най-вече около дясното му рамо и гърдите. Цицината на главата я безпокоеше, но кожата не бе разкъсана, просто мястото беше подуто. Направи настойка от цветове на арника в прясна вода, сложи влажен компрес на подутината и го привърза с кожена ивица.
Едва сега седна на петите си. Когато се събуди, ще може да му даде лекарства, но засега го бе лекувала с всичко, с което разполагаше. Разглади една гънчица на кожения навой на бедрото му и после за пръв път Айла го погледна наистина.
Той не бе така як като мъжете от Клана, но бе мускулест и краката му бяха невероятно дълги. Златистите косми, които се виеха на гърдите му, се превръщаха в кафеникав ореол около ръцете. Кожата му беше бледа. Космите по тялото му бяха по-светли и по-фини, отколкото на мъжете, които познаваше. Той бе по-висок и по-слаб, но не се различаваше много. Отпуснатата му мъжественост почиваше на меки златисти къдрици. Тя пресегна да пипне структурата, но дръпна ръка. На ребрата му забеляза пресен белег и не съвсем избледняло натъртване. Трябва съвсем скоро да е оздравял от предишно нараняване.
Кой ли се е грижил за него? И откъде е дошъл?
Наведе се по-близо да разгледа лицето му. В сравнение с лицата на хората от Клана то бе плоско. Отпуснатата му уста бе с плътни устни, но челюстите му не се издаваха толкова много. Имаше силна брадичка с трапчинка. Тя попипа своята и си спомни, че и синът и имаше трапчинка на брадичката, макар че никой друг в Клана нямаше. Формата на носа на този мъж не се различаваше много от носовете на Клана — гърбав, тесен — но иначе беше по-малък. Затворените му очи бяха широко поставени и изглеждаха изпъкнали. Сетне тя проумя, че той няма изпъкнали надочни дъги, които да ги скриват. Челото му, покрито с леко вдълбани тревожни бръчки, беше право и високо. За нейните очи, привикнали да виждат само хората от Клана, челото му изглеждаше издуто. Положи ръка на веждите му и опипа своите. Бяха едни и същи. Колко странна трябва да е изглеждала на Клана.
Косата му беше дълга и права — част от нея още бе захваната с ремъче отзад, но повечето представляваше объркана маса — и жълта. Като моята, помисли тя, но по-светла. Някак си позната. После, потресена от разпознаването, си спомни. Нейният сън! Нейният сън за мъжа от Другите. Не бе могла да види лицето му, но косата му беше жълта!
Тя зави мъжа и бързо излезе на площадката, учудена, че още е ден и като личеше по слънцето, ранен следобед. Толкова много неща се бяха случили, толкова умствена, физическа и емоционална енергия бе изразходвана с такава интензивност, че и се струваше, че трябва да е много по-късно. Опита се да сортира мислите си, да ги сложи в някакъв ред, но те объркано отскачаха.
Защо този ден бе решила да язди на запад? Защо се озова там точно когато той бе извикал? И как от всички възможни пещерни лъвове в степта се случи в каньона да намери точно Бебчо? Нейният тотем трябва да я беше завел там. Ами нейният сън за мъжа с жълтата коса? Това ли бе той? Защо беше доведен тук? Тя не бе сигурна какво значение ще има той в живота и, но знаеше, че никога вече няма да живее както досега. Беше видяла лицето на Другите.