Беше тъмно, огънят бе угаснал. Айла намери опипом огнището, взе прахан и подпалки от мястото, където държеше припасите си, взе и огнения камък и кремъка.
Треската на Джондалар пак се бе усилила, но той бе в съзнание. Във всеки случай си помисли, че е дремал. Не можеше да повярва, че жената е направила огън толкова бързо. Когато се бе събудил, не бе забелязал дори блещукането на жарава.
Тя донесе на мъжа студения чай от върбова кора, който бе приготвила по-рано. Той се надигна на лакът, за да стигне до чашата и, макар че бе горчив, го изпи, защото бе много жаден. Разпозна вкуса — изглежда всеки знаеше за какво се използва върбовата кора — но му се искаше да пийне чиста вода. Изпитваше и нужда да уринира, ала не знаеше как да и съобщи. Вдигна чашата, в която бе имало върбов чай, обърна я да покаже, че е празна и я поднесе до устните си.
Тя моментално разбра, взе мяха, напълни чашата и я остави до него. Водата утоли жаждата му, но задълбочи другия му проблем и той започна неловко да се извива. Движенията му накараха младата жена да проумее нуждата му. Извади една пръчка от огъня за факла и отиде към складовата част от пещерата. Търсеше някаква съдина, но покрай това намери и други полезни предмети.
Беше правила каменни лампи, изчегъртвайки плитка ямичка в камъка, където да стои стопената мазнина и фитилът от мъх, но не ги бе използвала много. Огънят обикновено и осигуряваше достатъчно светлина. Взе една лампа, намери фитилите от мъх и се огледа за мехурите с претопена мазнина. Когато до тях видя празен мехур, взе и него.
Постави пълния мехур близо до огъня, за да омекне и подаде празния на Джондалар — но не можа да му обясни за какво му е. Разпъна отвора и посочи вътре. Той я погледна озадачено. Нямаше как. Дръпна настрани завивката му и когато се пресегна между бедрата му с отворения мехур, той бързо схвана идеята и го взе.
Когато пусна струята, се почувства странно да лежи по гръб, вместо да е изправен. Айла забеляза неудобството му и отиде до огъня да напълни лампата, като се усмихна на себе си. По-рано не е бил раняван, помисли, поне не тъй лошо, че да не може да ходи. Той и се усмихна малко свенливо, когато тя взе мехура и излезе да го изпразни. Върна му го да го използва при нужда, сетне допълни лампата с мазнина и запали фитилчето. Занесе я до леглото и дръпна покривката от краката му.
Макар че го болеше, той се опита да приседне, за да види. Тя му помогна да се изправи. Когато видя драскотините по гърдите и ръцете си, той разбра защо го болеше повече отдясно, но бе по-загрижен от дълбоката болка в крака си. Удиви се колко изкусна е жената. С един чай от върбова кора не се ставаше лечител.
Когато тя отстрани окървавената зарасличева лапа, той се разтревожи още повече. Светлината от лампата не можеше да се сравни със слънчевата, но не оставяше съмнения, че нараняването му е сериозно. Кракът му бе подпухнал, посинял и силно възпален. Взря се по-отблизо и му се стори, че различава възелчета, които придържат плътта му. Не бе изкушен в лечебното изкуство. Доскоро не бе по-заинтересован от повечето здрави млади мъже, но дали някой Зеландони някога е зашивал и завързвал някого?
Наблюдаваше внимателно как тя приготвя нова лапа, този път от листа. Искаше да я попита от какво са листата, да поговори с нея и да се опита да прецени умението и. Ала тя не знаеше никой от познатите му езици. Как би могла да бъде лечител, ако не говори? Изглеждаше обаче, че тя знае какво върши и каквото и да бе това, което сложи на раната, то облекчи болката.
Отпусна се, какво друго би могъл да стори, и загледа как тя изтрива с успокояващ разтвор гърдите и ръцете му. Чак когато разви ивицата мека кожа, която придържаше компреса, разбра, че главата му е била контузена. Вдигна ръка, напипа подутината и болезненото място, преди тя да увие новия компрес.
Тя се върна до огъня, за да затопли супата. Той я наблюдаваше, опитвайки се да я прецени. „Това мирише добре“, рече той, когато миризмата на месо достигна до ноздрите му.
Гласът му звучеше някак не на място. Не бе сигурен защо, но не бе само от увереността, че няма да бъде разбран. Когато за пръв път бе срещнал Шарамудои, нито той, нито те разбираха и дума от езика на другия, но все пак това бяха езици — незабавна, и словоохотлива реч — сякаш всеки се стремеше да размени думи, които могат да наченат процеса на общуването. Тази жена не правеше никакъв опит да започне взаимна размяна на думи и отговаряше на усилията му само с озадачени погледи. Изглежда тя не само не разбираше езиците, които той знаеше, но и нямаше никакво желание да общува.