Айла бе израсла сред хора — мъже и жени — които бяха силни по рождение. За да изпълнява изискваните от жените от Клана задачи — вдигане, носене, обработване на кожи, насичане на храна — тялото и бе трябвало да придобие необходимата мускулна сила. Ловът и бе дал жилава пъргавина, а самотният живот бе изисквал голяма сила, за да оцелее.
Вероятно тя е най-силната жена, която съм виждал, помисли Джондалар. Нищо чудно, че е способна да ме повдигне и да издържи тежестта ми. Знаеше, без съмнение, че никога не е виждал жена с по-добре сложено тяло, но работата не беше само в тялото. От самото начало си бе мислил, че е твърде хубавка, но никога не я бе виждал на дневна светлина.
Тя имаше дълга шия с малък белег на гърлото, грациозно очертана челюст, пълни устни, тесен прав нос, високи скули и широко поставени синьо сиви очи. Прекрасно изрязаните и черти се съчетаваха в елегантна хармония, а дългите и ресници и извитите вежди бяха светло кестеняви — малко по-тъмни от свободно падащите вълни на блестящата на слънцето златиста коса.
— Велика преизобилна Майко! — изпъшка той.
Опита се да се сети за думи, с които да я опише, сумарният ефект беше зашеметяващ. Тя бе прекрасна, удивителна, великолепна. Не бе виждал друга такава спираща дъха жена. Защо криеше това прекрасно тяло под безформеното наметало? Да сплита тая приказна коса на плитки! А той си мислеше, че е само хубава. Защо не я бе видял?
Едва когато тя прекоси каменната площадка и се приближи, той усети, че се възбужда с настоятелно, пулсиращо искане. Той я желаеше с непозната досега неотложност. Ръцете го сърбяха да погали това идеално тяло, да открие скритите и места. Искаше му се да изследва, да вкусва, да и дава Удоволствия. Когато тя се наведе към него и той помириса топлата и кожа, беше готов да я вземе дори без да попита, ако се чувстваше в състояние да го направи. Но той усещаше, че тя не е човек, който може лесно да бъде взет.
— Дон-да-лах! Гръб е… огън… — каза Айла, търсейки точната дума за слънчево изгаряне. После се поколеба, спря се от животинския магнетизъм на взора му. Погледна в напрегнатите му сини очи и усети как потъва надълбоко. Сърцето и заби, коленете и омекнаха, лицето и се затопли. Тялото и потрепери и усети внезапна влага между краката си.
Не знаеше какво и става и, като извъртя глава настрани, откъсна погледа си от неговия. Очите и се спряха на надигналата му се мъжественост, очертана от набедрената превръзка, и тя изпита завладяващо желание да я пипне, да я хване. Затвори очи, пое дълбоко въздух и се опита да спре треперенето си. Когато ги отвори, избегна погледа му.
— Айла помагам Дон-да-лах отива пещера — каза. Изгарянето беше болезнено, а прекараното отвън време го бе уморило, ала когато се облегна на нея при късата трудна разходка, голото и тяло бе тъй близо, че продължи да подхранва пламналото яростно желание. Тя го остави да седне на леглото, бързо прегледа запасите си от лекарства и внезапно избяга навън.
Той се зачуди къде е отишла, но скоро разбра, тъй като тя се върна с пълни шепи широки сиво зелени мъхести листа от репей. Откъсна от листата дебелата средна жилка, накъса ги на парчета в една купа, добави студена вода и ги намачка на каша с един камък.
Неприятното усещане и топлината от изгарянето се бяха засилили и когато почувства успокояващата студена каша на гърба си, пак изпита благодарност, че тя е лечителка.
— Аххх, така е много по-добре — рече той.
Сетне, докато ръцете и внимателно разглаждаха студените листа, той осъзна, че тя не е спряла да си сложи наметалото. Когато коленичи до него, той усети близостта и почти като някакво осезаемо излъчване. Миризмата на топлата кожа и другите тайнствени женски ухания го окуражиха да посегне към нея. Прекара ръка по бедрото и от коляното до хълбоците.
Айла застина при докосването и престана да движи ръката си, осъзнавайки остро, че неговата ръка я гали. Тя се стегна, неуверена в това какво прави той или какво се очаква от нея. Единственото сигурно нещо беше, че не искаше той да спре. Но когато той се пресегна да докосне зърното на гръдта и, тя ахна от неочаквания спазъм, който премина през нея.
Джондалар бе изумен от потресеното и изражение. Не беше ли съвсем естествено един мъж да поиска да докосне една красива жена? Особено когато е тъй близо, че и без друго почти са се докоснали? Той дръпна ръката си, без да знае какво да мисли. Тя реагира, като че ли никога досега не е докосвана, помисли. Но тя беше жена, а не младо момиче. И от стриите се виждаше, че е раждала, въпреки че наоколо не се забелязваха следи от деца. Е, тя не е първата жена, която е загубила детето си, но все пак трябва да е минала през Първия обряд, за да бъде подготвена да приеме благословията на Майката.