Айла продължаваше да усеща гъделичкащата последица от докосването му. Не знаеше защо е спрял и в объркването си стана и излезе.
Може би не ме харесва, помисли Джондалар. Само че защо тогава бе дошла толкова близо, особено, когато желанието му бе тъй очевидно? Тя не можеше да му помогне за това, тя лекуваше изгарянето му. И в действията и нямаше нищо подканващо. Всъщност изглежда не осъзнаваше своето въздействие върху него. Толкова ли бе привикнала с тази реакция към красотата и? Не се държеше със загрубялото безразличие на опитна жена и все пак как би могла една жена, която изглежда така, да не знае как въздейства на мъжете?
Джондалар вдигна едно смачкано парче влажен лист, паднало от гърба му. Лечителят на Шарамудои също използваше репеи при изгаряния. Тя е опитна. Разбира се! Джондалар, как може да си толкова глупав, каза си той. Шамуд ти обясни за изпитанията на тези, които служат на Майката. Тя също трябва да е изпитала Удоволствия. Нищо чудно, че носи тая безформена наметка, за да скрива красотата си. Не би дошла толкова близо до теб, ако не беше изгорял, а после ти я сграбчи като някое неизрасло момче.
Кракът му пулсираше и въпреки че лекът бе помогнал, изгарянето все още му причиняваше неудобства. Отпусна се, опита се да легне настрани и затвори очи. Беше жаден, но не искаше да се претърколи да вземе мяха с вода точно когато е намерил едно почти поносимо положение. Чувстваше се отвратително не само заради болката и сърбежа, но и защото си мислеше, че е действал много непохватно, и беше разстроен.
Отдавна, откакто беше момче не бе усещал унижението от социален гаф. Бе упражнявал самоконтрола си, докато го бе превърнал в изкуство. Отново бе отишъл твърде далеч и бе отхвърлен. Тази красива жена, тази жена, която бе възжелал повече от всяка друга, го бе отритнала. Знаеше какво ще стане по-нататък. Тя щеше да се държи сякаш нищо не се е случило, но когато може, ще го отбягва. Когато не можеше да го отбегне, щеше да се държи на разстояние. Ще бъде хладна и резервирана. Устните и може да се усмихват, но очите и ще му казват истината. В тях няма да има топлина или, което е по-лошо, в тях ще има съжаление.
Айла бе сложила чисто наметало и разделяше косата си, изпитвайки срам, че е допуснала Джондалар да изгори на слънцето. Това беше нейна грешка, сам той не би могъл да излезе на слънце. Беше се забавлявала с плуване и миене на косата, когато трябваше да внимава повече. А пък се предполага, че съм лечителка, лечителка от рода на Иза. От най-почитания в Клана род — какво би си помислила Иза за подобна немарливост, за такава липса на усет за нейния пациент? Айла се ужаси. Той беше толкова зле ранен, силните болки продължаваха да го мъчат, а тя бе прибавила към тях нова болка.
Ала към неудобството, което изпитваше, се добавяше и друго. Той я бе докоснал. Все още чувстваше топлата му ръка на бедрото си. Знаеше точно къде го е докоснал и къде е пропуснал, сякаш го бе изгорил с нежната си милувка. Защо бе докоснал зърното и? То още я смъдеше. Мъжествеността му бе напълно издута, а тя знаеше какво означава това. Колко пъти бе виждала мъже да дават сигнала на някоя жена, когато искат да облекчат нуждата си. Брод го бе правил с нея — тя потръпна — и тогава тя бе виждала как мъжествеността му се втвърдява.
Сега не се чувстваше така. Даже би и харесало, ако Джондалар и беше дал сигнала…
Не ставай смешна. С този крак не би могъл. Беше едва оздравял, за да може да се натоварва.
Но мъжествеността му беше твърда, когато тя се върна от плуването, а очите му… Тя потрепери, като си помисли за очите му. Те са тъй сини и тъй пълни с неговата нужда, и тъй…
Тя не можа да го изрази за пред себе си, но спря да разделя косата си, затвори очи и се остави да почувства привличането му. Той я бе докоснал.
Но после бе спрял. Тя се изпъна. Дали и беше дал сигнал? Дали не бе спрял, понеже тя не го бе разпознала? Смята се, че една жена трябва винаги да бъде достъпна, щом един мъж има нужда. Всяка жена от Клана бе учена на това още от първия път, когато духът и воюваше и тя кървеше. Също както я бяха учили на незабележимите жестове и пози, които могат да окуражат един мъж да поиска да задоволи нуждата си с нея. По-рано никога не бе разбирала защо една жена ще поиска да ги използва. Сега внезапно осъзна, че разбира.
Тя искаше този мъж да облекчи нуждата си с нея, но не знаеше сигнала му! Ако аз не знам сигнала му, той също няма да знае моите. И ако съм му отказала, без да знам, той може да не опита никога повече. Само че наистина ли ме желаеше? Аз съм тъй голяма и грозна.