Дните минаваха и улавянето на голямо животно се загнезди трайно в главата и. Често бе гледала как мъжете от Клана говорят за лов — те за почти нищо друго не говореха — но те винаги ловуваха в група. Любимият им похват бе подобен на вълчия — да отделят някое животно от стадото и да го нападат подред, докато го изтощят толкова, че да могат да го доближат достатъчно, за да отправят фаталния удар. Само че Айла беше сама.
Понякога говореха как котките лежат и чакат да се нахвърлят или да се втурнат яростно, за да свалят жертвата с нокти и зъби. Но Айла нямаше нито зъби, нито нокти, нито пък спринтовата бързина на една котка. Тя дори не боравеше много уверено с копията. Бяха твърде дебели за хващане и доста дълги. И все пак тя трябваше да открие начин.
Чак в нощта на новолунието и хрумна идея, която и се стори осъществима. Често когато луната обърнеше гръб на земята и окъпеше далечното пространство с отразената си светлина, мислеше за Събирането на Клана. Празникът на Пещерната мечка беше винаги на новолуние.
Мислеше си за ловните сценки, представяни от различните Кланове. Тогава Брод бе повел вълнуващия ловен танц на Клана им и заедно с живото пресъздаване на гонитба на мамут с огън към глух каньон бяха спечелили състезанието за деня. Ала съперничещият им Клан остана на второ място съвсем с малко — — те показаха как се копае яма-капан на пътеката, по която косматите носорози обикновено отиват на водопой и как после обграждат носорога и го подгонват към ямата. Косматите носорози бяха прочути със своята непредсказуемост и много опасни.
На следващото утро Айла погледна да види дали конете са там, но не ги поздрави. Можеше да различи всеки член на стадото. Бяха си дружина, почти приятели, ала нямаше друг начин, ако искаше да оцелее.
По-голямата част от времето и през следващите няколко дни мина в наблюдаване на стадото и изучаване на маршрутите му: къде обикновено ходят на водопой, къде обичат да пасат, къде прекарват нощта. Докато ги следеше, планът започна да се оформя в ума и. Разработваше детайлите, опитваше се да мисли за всяка евентуалност и накрая се хвана на работа.
Трябваше и цял ден, за да насече малки дървета и храсти и да ги примъкне на половината път през полето, като ги струпа близо до една пролука между дърветата край потока. Събра насмолени елови и борови кори и клони, разръшка изгнили стари пънове, за да събере останали твърди буци дървесина, които лесно пламват, и наскуба китки суха трева. Вечерта прикрепи с трева сухите чукани и парчетата смола към клоните, за да направи факли, които се запалват бързо и горят с много пушек.
Сутринта на деня, когато бе решила да започне, извади кожената си палатка и зубровия рог. Изрови от купчината в основата на стената яка плоска кост и застърга едната и страна, докато получи остър ръб. Сетне, с надеждата, че ще наложи да ги използва, насъбра всички корди и ремъци, които можа да открие, наскуба пълзящи растения от дърветата и ги натрупа на скалистия бряг. Надомъкна и наръчи довлечени и паднали клони, за да има достатъчно дърва за огън.
Рано вечерта всичко бе готово и Айла се заразхожда напред-назад край брега чак до издадената скала, следейки движението на стадото. Разтревожено се вглеждаше в скупчващите се на изток облаци с надежда, че няма да се доближат и да блокират лунната светлина, на която разчиташе. Свари си малко жито и откъсна няколко боровинки, но не можа да яде много. Час по час вдигаше копията, за да упражнява мушкания, и пак ги оставяше на земята.
В последния момент разрови купчината дървета и кости, докато не откри дълга раменна кост от предния крак на елен с масивен край. Халоса с нея един голям къс слонова кост и примигна от отката в ръката си. Дългата кост остана непокътната. Беше като хубава здрава сопа.
Луната изгря, преди слънцето да залезе. Айла съжали, че не знае повече за ловните церемонии, но жените винаги бяха изключвани от тях. Жените носеха лош късмет.
Никога не съм си носила лош късмет, помисли, но и никога по-рано не съм се опитвала да убия голямо животно. Ръката и посегна към амулета и тя се сети за тотема си. В края на краищата точно Пещерният лъв за пръв път я бе накарал да ловува. Така бе казал Креб. Каква друга причина би могло да има, та една жена да стане по-ловка с избраното от нея оръжие от всеки мъж? Тотемът и бе твърде силен за жена — той и даваше мъжки черти, така пък мислеше Брун. Айла се надяваше, че нейният тотем пак ще и донесе щастие.