Грабна кожата и плоската кост и побягна към брега. Огънят гаснеше. Добави дърва, изръчка с пръчка един горещ въглен и го сложи в зубровия рог. Сграбчи факлите, копията и тоягата и хукна обратно към ямата. Постави по едно копие от всяка страна, положи до едното тоягата и направи широк кръг, за да се озове зад конете, когато те тръгнат.
Зачака.
Чакането се оказа по-трудно от дългата работна нощ.
Беше настръхнала, нервна и се чудеше дали планът и ще сработи. Премисляше безброй неща, за които по-рано не бе помислила, а би трябвало да направи или да ги направи другояче. Зачуди се кога конете ще тръгнат по своя криволичещ път към потока, понечи да ги подтикне, сетне размисли и зачака.
Конете започнаха да обикалят в кръг. На Айла и се струваха по-нервни от обикновено, но понеже никога не бе ги приближавала толкова, не беше сигурна. Накрая кобилата-водачка потегли към реката и останалите я последваха, като поспираха, за да пасат по пътя. Те станаха явно по-нервни, щом доближиха реката и доловиха мириса на Айла и дъха на разкопаната земя. Когато и се стори, че водачката се кани да свърне встрани, Айла реши, че моментът е дошъл.
С въглена запали факла, а от нея — втора. Щом се разгоряха добре, тя остави зубровия рог и тръгна. Тичаше с викове и крясъци и размахваше факлите, но бе твърде далеч от стадото. Миризмата на дим събуди инстинктивния страх от прерийните пожари. Конете набраха скорост и разстоянието до тях започна бързо да се увеличава. Насочиха се към мястото си за водопой и преградата от храсталаци, но някои усетиха опасността и направиха чупка на изток. Айла свърна в същата посока, тичайки колкото и държат краката, като се надяваше да ги отклони. Като наближи, видя, че още няколко завиват, за да избегнат капана и с писъци се втурна посред тях. Конете отскочиха, за да я заобиколят, и присвили назад уши и раздули ноздри запрепускаха от двете и страни, пищейки от страх и объркване. Айла започваше да се паникьосва и да се бои, че всички ще се измъкнат.
Наближи източния край на преградата и видя сиво кафявата кобила да идва към нея. Развика се по нея, разпери факлите широко встрани и се затича напред към изглеждащия неизбежен сблъсък. В последния момент кобилата кривна в погрешната посока. Откри, че пътят и е преграден и препусна навътре в капана, опитвайки се да намери излаз. Задъхана, Айла трополеше след нея и чувстваше, че дробовете и ще се пръснат.
Кобилата съзря пролуката и примамливия блясък на реката и се насочи натам. После, твърде късно, видя и отворената яма. Събра крака, за да я прескочи, ала копитата и се подхлъзнаха на разкаляния край. Сгромоляса се в ямата със строшен крак.
С тежко пухтене Айла се втурна напред. Вдигна едното копие и се втрещи в облещената от ужас кобила, която пищеше, отмяташе глава и се мъчеше да се изправи в калта. Айла хвана с две ръце копието, приведе се и насочи върха му към ямата. Сетне осъзна, че е ударила кобилата в хълбока и я е наранила, но не смъртоносно. Затърча се към другата страна, подхлъзна се в калта и едва не падна сама в ямата.
Вдигна другото копие, но този път се прицели по-внимателно. Кобилата цвилеше от объркване и болка и когато върхът на второто копие се заби в шията и, се хвърли напред в последно доблестно усилие. После се плъзна назад с цвилене, което приличаше по-скоро на скимтене, със счупен крак и две рани. Един силен удар със сопата сложи край на болките и.
Айла бавно се окопити. Беше все още твърде зашеметена, за да осъзнае постижението си. Стоеше на ръба на ямата, подпряла се уморено на сопата, дишаше на пресекулки и гледаше падналата на дъното на дупката кобила. Сплъстената сивкава козина бе изпъстрена с кръв и покрита с кал, а животното не мърдаше.
Едно чувство бавно я напъна отвътре. Непознат досега порив се надигна от дълбините и, изпълни гърлото и и избухна от устата и в първичен победен крясък. Тя го направи!
В този миг в една самотна долина в средата на огромния континент, нейде близо до неопределената граница между пустинните северни льосови степи и по-влажните континентални степи на юг една млада жена стоеше с кокалена сопа в ръката си и се чувстваше могъща. Можеше да оцелее. Щеше да оцелее.
Но екзалтацията и бе краткотрайна. Айла погледна надолу към коня и внезапно се сети, че може би никога няма да успее да извлече цялото животно от ямата. Щеше да се наложи да го разпарчалоса на дъното на калната дупка. После трябваше бързо да го пренесе до брега, като запази цялата кожа в относително добро състояние, преди прекалено много други хищници да доловят миризмата на кръв. Трябваше да нареже месото на тънки ивици, да съхрани другите части, от които се нуждаеше, да поддържа огньовете и да стои на пост, докато месото изсъхне.