Жал ми е за теб, помисли Айла. Не съм искала да убивам майка ти, просто така се случи, че се хвана точно тя. Айла не изпитваше угризения. Имаше преследвачи и имаше преследвани и понякога преследвани се оказваха преследвачите. Тя също можеше лесно да стане плячка въпреки оръжията и огъня. Ловуването беше начин на живот.
Но тя знаеше, че без майка си кончето е обречено и съжали малкото безпомощно животно. След като веднъж бе занесла на Иза да излекува един заек, за голяма досада на Брун помъкна в пещерата едно след друго ред малки ранени животни. Все пак Брун успя да тегли чертата до месоядните.
Загледа как хиените обикалят малката кобилка, която плашливо се опитваше да се махне от пътя им, като ги гледаше с широко отворени уплашени очи. Като няма кой да се грижи за теб, може би е по-добре да свършиш веднага, размишляваше Айла. Но когато една хиена се хвърли към кончето и го ухапа по задницата, престана да разсъждава. Промуши се през храстите, като мяташе камъни. Една хиена падна, другите побягнаха. Не се опита да ги убие, мърлявите на вид хиенови кожи не я интересуваха. Просто желаеше да оставят на мира малкото конче. То също побягна, но не тъй надалеч. Боеше се от Айла, но повече се боеше от хиените.
С протегната ръка Айла приближи бавно към бебчето, като мънкаше кротко по начин, който по-рано често бе успокоявал други уплашени животни. Тя имаше вроден усет към животните, чувствителност към всички живи създания, засилена покрай лечебните и умения. Иза я бе насърчавала, защото бе видяла в нея развитие на собственото си съчувствие, което я бе накарало да прибере странното момиченце, понеже е ранено и гладно.
Малката кобилка протегна муцуна да подуши пръстите на Айла. Младата жена я приближи, потупа, потърка и почеса. Кончето забеляза нещо познато в пръстите на Айла и шумно ги засмука, а това събуди у нея една стара болка.
Горкото бебе, помисли тя, толкова е гладно, а си няма майка, която да му даде мляко. Аз нямам мляко за теб, нямах достатъчно дори за Дърк. Усети, че сълзите и ще бликнат и разтърси глава. Е, все пак той порасна здрав. Може би ще успея да измисля да те храня с нещо друго. И на теб също ще ти се наложи да те отбият рано. Хайде, бебе. Използвайки пръстите си като примамка, тя поведе младата кобилка към брега.
Като наближи, видя един рис, който се канеше да отмъкне къс от нейното трудно спечелено месо. Най-накрая се бе появила и котка. Тя бръкна за два камъка и прашката си, докато плашливото конче се дръпна назад, и щом рисът погледна към нея, запрати камъните с все сила.
— С прашка можеш да убиеш и рис — упорито твърдеше веднъж Зуг преди много време. — Не опитвай нищо по-едро, но можеш да убиеш рис.
Това не бе първият път, когато Айла бе потвърдила правотата му. Възвърна месото си, а в добавка повлече и интересната котка с пискюли на ушите. Сетне погледна купа месо, изкаляната конска кожа, мъртвата росомаха и убития рис. Изведнъж се разсмя високо. Имах нужда от месо. Имах нужда от кожи. Сега имам нужда само от още няколко ръце.
Кобилката се стресна от нейния изблик на смях и от миризмата на огъня. Айла взе един ремък, внимателно доближи младото конче, завърза ремъка около врата му и го поведе към брега. Завърза свободния край за един храст, сети се, че пак е забравила копията си, побягна да ги вземе и се върна тичешком обратно, за да успокои кончето, което се бе опитало да я последва. С какво ли ще те храня, помисли тя, когато бебето отново се опита да смуче пръстите и. Не че в момента нямам достатъчно друга работа.
Опита с малко трева, но малкото животно като че ли не знаеше много добре какво да прави с нея. После забеляза купата за готвене със студеното сварено жито на дъното. Бебетата могат да ядат храната, която ядат майките им, само че трябва да е по-мека. Добави в купата вода, стри зърната на фина кашица и я подаде на кобилката, която обаче само изпръхтя и се дръпна, когато жената пъхна муцуната и в купата. Но после се облиза и изглежда хареса вкуса. Беше гладна и пак потърси пръстите на Айла.
Айла помисли за момент и докато кобилката смучеше ръката и, я топна в купата. Гладното бебе засмука малко кашица и отметна глава, но след още няколко опита изглежда схвана идеята и изяде всичко. Айла отиде в пещерата, смъкна още зърно и започна да готви за после.
Май ще трябва да събера доста повече зърно, отколкото първоначално смятах, но може би времето ще ми стигне, ако успея да изсуша всичко това. Спря за момент и си помисли колко странна би се видяла на Клана — да убие кон за храна, а после да събира храна за бебето на коня. Мога да съм толкова странна, колкото си искам… тук, рече си, набоде един къс конско месо на заострена пръчка и го наниза на шиш, за да го изпече. Сетне обмисли какво трябва да върши и се хвана на работа.