По мълчаливо съгласие ловците се скупчиха около младока, който се мъкнеше най-подир, но виковете на бързо заобикалящата го група нито го забавиха, нито го накараха да се разбърза. Накрая Джетамио привлече вниманието му, като свали качулката си и я размаха пред него. Той се забави, извърна глава към плющенето и явно се поколеба.
Това даде възможност на ловците да го обградят. Разпръснаха се около звяра, тези, които имаха тежки пики, го наближиха, а хората с леки копия образуваха външен кръг, готови, ако се наложи, да се втурнат в защита на по-тежко въоръжените. Носорогът спря. Изглежда не съзнаваше, че останалите от групата му се движат бързо напред. Сетне пак тръгна в доста бавен бяг, като се отклони към веещата се на вятъра качулка. Джондалар се придвижи по-близо до Джетамио и забеляза, че Доландо направи същото.
После един младеж, същият, който стоеше на лодката, размаха качулката си и се втурна пред тях към животното. Обърканият носорог прекъсна стремителното си втурване към младата жена и сменяйки посоката, хукна след мъжа. По-голямата подвижна мишена беше по-лесна за следване дори при неговото лошо зрение. Присъствието на толкова много ловци объркваше силно развития му нюх. Точно се бе доближил и друга бягаща фигура се стрелна между него и младежа. Косматият носорог пак поспря, опитвайки се да определи коя от подвижните цели да преследва.
Смени посоката и се хвърли след втория, който бе тъй мъчително близо. Но тогава се намеси друг ловец, размахал голям кожен плащ, и щом младият носорог го догони, пред него пробяга още един, който мина тъй близо, че раздвижи дългата червеникава козина на муцуната му. Носорогът вече бе повече от объркан — той бе ядосан, убийствено ядосан. Изпръхтя, зарови с крак земята и като видя още една от дразнещите го бягащи фигури, се втурна с цялата си бързина към нея.
Младежът от речните хора с мъка поддържаше дистанцията и когато свърна, носорогът също свърна след него. Но животното вече се уморяваше. Беше преследвало един след друг досадните бегачи насам-натам, без да успее да стигне някого. Когато следващият размахващ качулка ловец се втурна пред косматия звяр, той се спря, наведе глава, докато големият му преден рог не докосна земята, и се съсредоточи върху накуцващата фигура, която се движеше точно извън обсега му.
Джондалар се хвърли към него с високо вдигната пика. Трябваше да го убие, преди запъхтеният носорог да си поеме дъх. Доландо се приближи от другата страна със същото намерение, а още няколко идваха към него. Джетамио размаха качулката си и внимателно се доближи, опитвайки се да задържи вниманието на животното. Джондалар се надяваше то да е толкова изморено, колкото изглеждаше.
Вниманието на всички бе насочено към Джетамио и носорога. Джондалар не знаеше какво го накара да погледне на север — може би някакво периферно движение.
— Внимавай! — викна той и се хвърли напред. — От север, носорог!
Но за останалите действията му изглеждаха необясними. Те не разбираха виковете му. Не виждаха разгневения женски носорог, който се носеше към тях с приведен доземи рог.
— Джетамио! Джетамио! На север! — развика се пак той, като размаха ръка и посочи с пиката.
Тя погледна на север в посоката, сочена от него, и изпищя предупредително към младежа, когото носорожката застрашаваше. Останалите се втурнаха да му помогнат и за миг забравиха младока. Дали си бе отпочинал или го ободри миризмата на нападащата женска, но изведнъж младият мъжкар се хвърли към тази, която тъй предизвикателно близо размахваше качулката си.
Джетамио имаше късмет, че бе толкова близо. Той нямаше време да набере скорост или инерция и изпръхтяването му, когато започна нападението си, привлече обратно вниманието и а също и вниманието на Джондалар. Тя се хвърли назад, избегна рога на носорога и побягна след него. Носорогът се забави и се заоглежда за мишената, която бе пропуснал, без да забелязва високия мъж, който скъсяваше разстоянието помежду им с големи скокове. После вече бе твърде късно. Малкото око загуби напълно способността си да забелязва. Джондалар втикна тежката пика в уязвимия отвор и я заби в мозъка. В следващия миг носорогът загуби изцяло зрението си, защото младата жена хвърли копието си в другото му око. Животното изглеждаше изненадано, после се препъна, падна на колене и щом животът го напусна, се просна на земята.