Ала долината предлагаше защита от вятъра и пещера. Без тях, без кожите и огъня тя нямаше да оцелее — не беше някое рунтаво същество. Както стоеше на площадката, вятърът донесе до ушите и вълчи вой и джавкане на диво куче. В ниското една полярна лисица прекоси по леда замръзналия поток и застина на място, а бялата и козина почти я скри от погледа. Айла забеляза някакво движение в долината и разпозна очертанията на пещерен лъв. Светлокафявата му козина — дебела и плътна — бе изсветляла почти до бяло. Четириногите хищници се пригаждаха към средата на своите жертви. Айла и подобните ней пригаждаха средата към себе си.
Айла се стресна от бухукащия кикот, който се раздаде наблизо, и видя над себе си застанала на ръба на клисурата хиена. Потръпна и посегна за прашката си, но любителят на мърша тръгна по ръба на клисурата с характерните си провлечени големи крачки, а сетне свърна към откритата степ. Уини доближи, меко изцвили и нежно я побутна. Айла придърпа по-плътно към себе си кафеникавото наметало от конска кожа, прегърна Уини през врата и се върна в пещерата.
Айла лежеше в коженото си легло, гледаше познатите очертания на скалата над себе си и се чудеше защо се е разбудила изведнъж. Повдигна глава и погледна към Уини. Нейните очи също бяха отворени и тя гледаше към жената, но без признаци за тревога. Въпреки това Айла бе сигурна, че нещо се е променило.
Уви се в кожите си — не и се искаше да напусне топлината им — и на струящата през отвора над входа на пещерата светлина огледа дома, който си бе изградила. Наоколо бяха разпръснати различните и начинания, ала покрай стената от другата страна на стойката за сушене имаше непрестанно растяща купчина завършени предмети. Бе гладна и погледът и се върна на стойката. Беше наляла извлечената от коня мазнина в чисти черва, като от време на време ги бе удряла и извивала, и сега малките бели кремвирши се кандилкаха в непосредствена близост до сушените билки и подправки, окачени за корените.
Това я накара да помисли за закуската. Бульон от сушено месо, малко мазнина за разкош, подправки, може би малко зърно, сушени боровинки. Бе твърде будна, за да остане в леглото и отметна завивките настрани. Бързо завърза наметалото и нозебраните, после пресегна да издърпа от леглото още топлата от тялото и рисова кожа и се забърза да излезе, за да се изпикае от по-далечния ъгъл на площадката. Дръпна встрани ветробрана и дъхът и секна.
През нощта острите ъглести контури на скалната площадка бяха смекчени от дебело бяло одеало. То искреше с равномерен блясък и издутата му мека козина отразяваше прозрачното синьо небе. Трябваше и още един миг, за да разбере по-изумителната промяна. Въздухът беше спокоен. Нямаше вятър.
Тъй като долината се бе сгушила в район, където по-влажните континентални степи отстъпваха пред сухите льосови степи, тя носеше белезите и на двата климата, като за момента бе надделял южният. Дълбокият сняг напомняше за зимните условия, които бяха обичайни за местността около пещерата на Клана, и това напомни на Айла за дома.
— Уини! — извика. — Излез! Валяло е! За разнообразие наистина е валяло!
Изведнъж си спомни защо бе излязла от пещерата и, като се втурна към отдалечения край на площадката, направи девствени дири в чистата белота. На връщане видя как младият кон предпазливо стъпи в безплътната материя, наведе глава да я подуши и изпръхтя над странната студена повърхност. Погледна Айла и леко изцвили.
— Хайде, Уини. Нищо няма да ти направи.
Никога по-рано кобилата не бе виждала такова изобилие от дълбок сняг. Беше привикнала вятърът да го издухва или да се натрупва в преспи. Когато направи втора предпазлива стъпка, копитото и потъна и тя пак изцвили към жената, сякаш я молеше да я успокои повторно. Айла поведе младото животно, докато то се почувства по-спокойно, и после започна да се смее на лудориите му — естественото любопитство на кобилката и усещането за забавление взеха връх. Скоро Айла проумя, че не е облечена подходящо за дълъг престой извън пещерата. Беше студено.
— Влизам да си направя малко горещ чай и нещо за ядене. Само че водата е малко, ще трябва да донеса малко лед, — и се разсмя. — Няма защо да дялкам лед от реката. Мога просто да загреба една купа сняг! Уини, какво ще кажеш за топла ярма тази сутрин?