Айла понасяше лешояда, въпреки грозната му плешива глава и отвратителната като външния му вид миризма. Гърбавият клюн беше остър и здрав, предназначен да разкъсва и разчленява мъртви животни, ала в движенията му имаше величие. На човек дъхът му спираше, когато видеше някой лешояд без усилие да планира и се рее, яхнал с големите си криле въздушните потоци, и после, при вида на храната да падне рязко надолу до земята и да се затича към трупа с протегнат врат и полуразтворени криле.
Долу любителите на мърша си бяха устроили угощение, като дори враните получаваха своя дял, и Айла бе доволна. При вонята от разлагащите се тъй близо до пещерата и трупове тя би могла да изтърпи дори ненавистната хиена. Колкото по-бързо почистеха, толкова по-щастлива щеше да бъде. Изведнъж почувства, че се задушава от противната смрад. Прииска и се глътка въздух, който да не е замърсен с миризливи изпарения.
— Уини — повика. При звука на името си конят подаде глава от пещерата. — Отивам да се разходя. Искаш ли да дойдеш с мен?
Кобилата видя приканващия сигнал и тръгна към жената, отмятайки глава.
Тръгнаха надолу по тясната пътека, заобиколиха отдалеч скалистия бряг и шумните му обитатели и тръгнаха край каменната стена. Щом тръгнаха покрай ивицата храсти, обточваща малката река, която тихо се беше прибрала отново в нормалните си брегове, кобилата като че ли се отпусна. Миризмата на смъртта я изнервяше, а неосъзнатият страх от хиените се коренеше в ранния и опит. Двете се наслаждаваха на свободата на слънчевия пролетен ден след дългата зима, при все че въздухът още беше влажен и хладен. В добавка на откритата ливада миришеше по-свежо и летящите хищници не бяха единствените птици, които пируваха, макар че по-важни изглеждаха, някои други неща.
Айла поспря да погледа два петнисто зелени кълвача: мъжкия — с ален гребен, женския — с бял, които се захласваха във въздушни акробатики, барабанене по стари пънове и гонитба между дърветата. Айла познаваше кълвачите. Те щяха да издълбаят сърцевината на някое старо дърво и да оградят гнездото с тресчици. Но щом снесеше и измътеше напръсканите с кафяво яйца — някъде около шест на брой — и измътеше и отгледаше малките, двойката щеше пак да се раздели, за да изследва стволовете на дърветата за насекоми и да кара гората да отеква от острия им, приличен на смях крясък.
Чучулигите не бяха такива. Ятата им се разделяха по двойки само през размножителния период и мъжките се държаха като сприхави бойни петли с бившите си приятели.
Айла чу прекрасната им песен — една двойка се бе извисила в небето. Пееха с такава сила, че ги чуваше, макар да изглеждаха като точици. Изведнъж пропаднаха надолу като два камъка и в следващия момент отново се издигнаха, пеейки.
Айла стигна до мястото, където някога бе изровила яма, за да улови сиво кафявата кобила, или поне си мислеше, че е стигнала до него. Не бе останала никаква следа. Пролетното наводнение бе отнесло насечените храсти и бе загладило падината. По-нататък спря да пие и се усмихна на една стърчиопашка, която бягаше по ръба на водата. Напомняше чучулига, но беше по-тънка и с жълто коремче и държеше тялото си хоризонтално, за да не си намокри опашката, поради което тя се клатушкаше нагоре-надолу.
Поток от плавни трели привлече вниманието и към друга двойка птици, които изобщо не се бояха, че ще се намокрят. Водни косове подскачаха един срещу друг в любовна игра, а тя винаги се бе чудила как могат да ходят под водата, без перата им да подгизнат. Когато се върна на откритата морава, Уини пасеше зелените стръкове. Усмихна се пак на чифт кафяви мушитрънчета, които и се скараха с тяхното чик-чик, защото бе минала твърде близо до храста им. После преминаха във висока ясна плавна песен, като първо пееше единият, а другият му отговаряше.
Спря и седна на един ствол, като слушаше песните на няколко различни птички, и се изненада, когато едно коприварче изимитира целия хор в къс мелодичен взрив. Виртуозността на малкото създание я накара да поеме дъх през полуотворените си устни и сама се изненада от свистящия звук, който издаде. Една жълта овесарка я последва с характерния си свиркащ звук, а имитиращото всички коприварче го потрети.
Айла беше възхитена. Стори и се, че е станала част от крилатия хор и пак опита. Сви устни и засмука въздух, но се получи само слабо колебливо свиркане. Следващия път свирна по-силно, но така напълни дробовете си с въздух, че го издиша бързо със силно изсвирване. То вече приличаше повече на птичите песни. При следващото усилие само издуха въздуха през устните си, а поредните няколко опита не бяха по-успешни. Върна се към свиркането с вдишване и успя да свирне, макар и слабо.