Отначало тя просто седеше пасивно и отиваше там, където я отнасяше конят. Не мислеше да управлява кобилката, сигналите, които Уини се бе научила да разбира, бяха зрителни — Айла не се бе опитвала да общува единствено с думи — и кобилата не можеше да ги види, тъй като жената седеше на гърба н. Ала за жената езикът на тялото бе също такава част от говора, каквато бяха специфичните жестове, а ездата позволяваше непосредствен допир.
След първоначалния период на подбиване на задните и части Айла започна да забелязва как играят мускулите на кобилата, а пък като попривикна, Уини започна да усеща кога жената се напряга и кога се отпуска. Двете вече бяха развили усет за нуждите и чувствата на другата и желание да се пригаждат към тях. Когато искаше да иде в точно определена Айла несъзнателно се накланяше натам и нейните мускули препредаваха промяната на напрежението на кобилата. Тя започна да реагира на напрягането и отпускането на седящата на гърба и жена с промяна на посоката и скоростта. Животинската реакция на едва доловимите движения караше Айла да се напряга или движи по същия начин, когато искаше Уини отново да реагира така.
Това бе период на взаимни тренировки, като всяка се учеше от другата, а същевременно взаимната им връзка се задълбочаваше. Без да го съзнава, Айла пое управлението. Сигналите между коня и жената бяха тъй фини и преходът от пасивно приемане към активно управление тъй естествен, че отначало Айла не го забеляза, освен може би на под прагово ниво. Почти непрекъснатата езда се превърна в съсредоточена и интензивна тренировка. Щом връзката стана по-чувствителна, реакциите на Уини се настроиха тъй фино, че Айла трябваше само да помисли къде и с каква скорост желае да отиде и конят реагираше като продължение на собственото и тяло. Младата жена не осъзнаваше, че предава сигнали чрез нервите и мускулите си на чувствителната кожа на коня.
Айла не бе възнамерявала да тренира Уини. Това бе резултат от любовта и вниманието, с които тя обсипваше животното, и на вродените различия между коня и човека. Уини бе любопитна и интелигентна, можеше да се учи и имаше добра памет, ала мозъкът и не бе тъй развит и бе организиран другояче. Конете бяха обществени животни, обикновено живееха на стада и се нуждаеха от близостта и топлотата на сродни създания. Чувството за допир бе особено развито и важно за установяването на близко разбирателство. Но инстинктите караха младата кобила да следва указанията, да върви натам, накъдето я водят. Паникьосаха ли се, дори водачите на стадата побягваха с останалите.
Действията на жената имаха цел, те се определяха от мозък, в който предвиждането и анализът непрестанно взаимодействаха със знанието и опита. Нейната уязвимост поддържаше рефлексите и за оцеляване и я принуждаваше непрекъснато да осъзнава заобикалящата я среда, а тези две неща подтикваха и ускоряваха тренировъчния процес. При вида на заек или гигантски хамстер, дори и да яздеше за удоволствие, Айла посягаше към прашката и искаше да ги преследва. Уини бързо разгада нейното желание и първата и стъпка в тази насока доведе в края на краищата до здравия, макар и несъзнателен, контрол на жената над коня. Айла го осъзна чак когато уби един гигантски хамстер.
Беше още ранна пролет. Бяха подплашили животното по недоглеждаме, но в мига, в който го видя да бяга, Айла се наклони към него и посегна към прашката си, а Уини препусна подире му. Щом го наближиха, промяната в позата на Айла, която дойде заедно с мисълта да скочи долу, накара коня да спре навреме, за да може тя да се плъзне и да метне камък.
Ще бъде много приятно да имам свежо месо за вечеря, мислеше си тя, докато се връщаше към очакващия я кон. Трябва да ловувам повече, но да яздя Уини е такова удоволствие…
Аз яздех Уини! Тя препусна след тоя хамстер. И спря, когато поисках да спре! Мислите на Айла се върнаха към онзи първи ден, когато се бе качила на гърба на коня и бе обвила с ръце шията му. Уини приведе глава, за да пощипне от нежната млада трева.
— Уини! — извика Айла. Конят вдигна глава и очаквателно наостри уши. Младата жена се втрещи. Тя не можеше да си го обясни. Самата идея да язди кон бе достатъчно изумителна, но да накара коня да иде, където тя желае, се оказа по-трудно за разбиране, отколкото за тях двете да се научат.