Когато на сутринта пресече реката, стадото северни елени, намалено с една-две бройки, бе заминало, ала тя се бе отказала да ги следва. Върна се с Уини в галоп в долината. Трябваше да направи големи приготовления, за да може да стигне навреме.
— Ето, Уини. Виж, не е толкова тежко — окуражи я Айла. Търпеливо напътстваният от нея кон бе препасан с кожени ремъци и въжета през гърдите и задницата, а те бяха прикрепени към тежкия ствол, който той мъкнеше. Отпървом Айла бе препасала челото на Уини с тегличен ремък по подобие на ремъка, които самата тя използваше понякога, когато имаше да носи нещо тежко. Бързо разбра, че конят се нуждае да движи глава по-свободно и че дърпа по-добре с гърдите и раменете си. Все пак младият степен кон не бе привикнал да влачи тежест и подпръгът пречеше на движенията му. Ала Айла беше изпълнена с решимост. Само така нейният план можеше да успее.
Идеята и бе хрумнала, когато поддържаше огъня, за да отпъжда хищниците. Беше бутнала Уини настрани, за да стигне до дървата, мислейки с обич за големия кон, който въпреки цялата си сила бе дошъл за закрила при нея. Беглата мисъл, че би било добре тя също да е тъй силна, в следващия миг се бе превърнала във възможно решение на проблема, който се въртеше в главата и. Може би конят ще успее да изтегли един елен от ямата-капан.
Сетне помисли за обработването на месото и новата идея се разшири. Ако разпарчалоса животното насред степта, миризмата на кръв ще привлече неизбежните и неизвестни месоядни. Може би това, което чу през нощта да напада северните елени, не беше пещерен лъв, но със сигурност беше някаква котка. Макар тигрите, пантерите и леопардите да бяха наполовина на пещерните лъвове, прашката не можеше да и бъде защита срещу тях. Можеше да убие рис, но големите котки бяха друго нещо, особено на открито. Близо до пещерата, със стена зад гърба си можеше и да успее да ги отпъди. Хвърленият със сила камък нямаше да е фатален, но те щяха да го усетят. Ако Уини може да извлече елена от капана, защо пък да не го влачи чак до долината?
Само че първо трябваше да превърне Уини във впрегатен кон. Айла си мислеше, че единственото, което трябва да направи, е да измисли начин да прикрепи с въжета или ремъци мъртвия северен елен към коня. Изобщо не и дойде на ум, че младата кобила може да се дърпа. Обяздването беше толкова неосъзнат процес, че тя не знаеше, че ще трябва да приучи Уини да тегли товар. Откри го, когато нагласи сбруята. След още няколко опита, които включваха пълно преразглеждане на концепцията и няколко донаждания, конят започна да възприема идеята и Айла реши, че може би ще успее.
Както гледаше как кобилката дърпа ствола, младата жена си помисли за Клана и поклати глава. Те щяха да ме помислят за странна дори само задето живея с един кон. Чудя се какво ли биха си помислили мъжете сега? Само че те бяха много и имаше много жени, които да изсушат месото и да го занесат в пещерата. Никой от тях никога не се е опитвал да се справи сам. Тя импулсивно прегърна коня и притисна чело към шията на Уини.
— Толкова ми помагаш. Никога не съм мислила, че ще се окажеш такъв помагач. Не знам какво щях да правя без теб, Уини. Ами ако Другите са като Брод? Не мога да позволя на никого да те нарани. Ще ми се да знаех какво да правя.
Като прегръщаше коня, очите и се напълниха със сълзи, после ги изтри и развърза подпръга.
— Точно сега знам какво да правя. Ще трябва да държа под око това стадо млади мъжкари.
Северните елени не изоставаха много дни след самките. Те мигрираха бавно. След като веднъж ги забеляза, за Айла не бе трудно да наблюдава движенията им и да се увери, че следват същия път, нито пък да събере оборудването си и да препусне пред тях. Тя изгради бивака си по-долу от мястото, където самките бяха пресекли реката. После взе пръчката за разравяне, заострената тазова кост за изгребване на калта и кожения навес, за да я пренася, и тръгна към брода, където бе пресякло женското стадо.
Две главни и две допълнителни пътеки прорязваха храсталака. За капан тя избра една от главните пътеки, достатъчно близо до реката, та елените да вървят един след друг, и достатъчно далеч, за да може да изкопае дълбока яма, преди водата да се просмуче. Докато привърши копането, късното следобедно слънце приближи хоризонта. Подсвирна на коня и препусна да види колко далече стадото. Пресметна, че по някое време следващия ден то ще стигне реката.