Изведнъж кожените ремъци изплющяха и от тласъка товарните кошове, неустойчиви заради дългите тежки дръжки на пиките, се килнаха. Зяпнала от изненада, Айла гледаше как възбуденият кон се носи бясно напред. Съдържанието на товарните кошове се изсипа на земята с изключение на здраво завързаните копия. Все още прикрепени към завързаните за кобилата кошове, двата дълги пръта се повлякоха след нея, без изобщо да ограничават скоростта и.
Айла незабавно съзря новите възможности — тя си блъскаше главата да измисли начин как да закара трупа на елена и малкото лъвче до пещерата. Този път трябваше повече време, докато Уини се поуспокои. Разтревожена, че кобилата може да се нарани, Айла свирна и я повика. Тя би желала да тръгне подир нея, но се боеше да остави както елена, така и лъвчето на нежните грижи на хиените. Подсвирването има ефект. Това беше звук, който за Уини се свързваше с привързаност, сигурност и отзивчивост. Тя описа широк кръг и се върна обратно към жената.
Когато най-подир изтощената и запенена млада кобила се приближи, Айла я прегърна с облекчение. Развърза сбруята и ремъците и внимателно я огледа да се увери, че не е ранена. Уини се наклони към жената, като леко и тревожно процвилваше. Краката и бяха широко разтворени, дишаше тежко и трепереше.
— Ти си почивай, Уини — рече Айла, щом конят спря да трепери и като че ли се успокои. — И без това ще трябва да поработя.
Изобщо не и хрумна да се ядоса, понеже конят бе подскачал, побягнал и изтърсил нещата и. Тя не мислеше, че животното и принадлежи, нито че може да го командва. Уини по-скоро беше приятел, компаньон. Щом се е паникьосал, значи е имал сериозна причина. Искала е твърде много от него. Айла усети, че ще трябва да научи какви са възможностите на коня, а не да се опитва да го научи да се държи по-добре. Според Айла Уини помагаше по свое собствено желание, а тя се грижеше за коня от любов.
Младата жена насъбра, каквото можа да намери от съдържанието на кошовете и преработи конструкцията ремъци-кошове-сбруя, като привърза двете пики така, както бяха паднали — с върховете надолу. Прикрепи рогозката от трева, която бе увита около елена, към двата пръта, като по тоя начин направи между тях платформа за товар — зад коня, но над земята. Привърза елена към нея, сетне внимателно завърза и изпадналото в безсъзнание пещерно лъвче. След като си отпочина, Уини сякаш по-лесно прие ремъците и сбруята и стоя спокойно, докато Айла ги нагласи.
Айла постави кошовете на местата им, провери отново лъвчето и се качи на гърба на Уини. С наближаването на долината остана изумена от ефикасността на новото транспортно средство. Понеже по земята се влачеха само краищата на пиките, а не тежък товар, който да се закача във всяко препятствие, конят теглеше с много по-голяма лекота, макар че Айла си отдъхна, чак когато стигнаха долината и нейната пещера.
Спря, за да даде на Уини да почине и пийне и провери пещерното лъвче. То все още дишаше, ала тя не бе сигурна, че ще оживее. Защо беше поставено на моя път, дивеше се тя. В мига, в който го бе видяла, бе помислила за своя тотем — дали духът на Пещерния лъв не искаше тя да се погрижи за лъвчето?
После и хрумна друга мисъл. Ако не бе решила да вземе със себе си малкото, никога нямаше да се сети за това подобие на шейна. Дали тотемът и не беше избрал този начин, за да я научи? Това подарък ли беше? Каквото и да беше, Айла бе сигурна, че лъвчето е поставено на пътя и с някаква цел и че ще направи всичко, което е по силите и, за да спаси живота му.
11
— Джондалар, не си длъжен да стоиш тук само заради мен.
— Защо мислиш, че стоя само заради теб? — рече по-големият брат с повече раздразнение, отколкото възнамеряваше да демонстрира. Не желаеше да изглежда твърде чувствителен на тая тема, ала забележката на Тонолан бе по-вярна, отколкото му се искаше да си признае.
Осъзна, че го е очаквал. Той просто се съпротивляваше да повярва, че брат му наистина ще остане и ще се ожени за Джетамио. И все пак сам се изненада от незабавното си решение също да остане с Шарамудои. Не искаше да се връща самичък. Без Тонолан пътешествието щеше да е дълго, а имаше и нещо, което се коренеше по-дълбоко. То бе предизвикало незабавна реакция и по-рано, когато за пръв път бе решил да направи Пътешествие с брат си.
— Не трябваше да идваш с мен.
За миг Джондалар се зачуди откъде брат му знае какво мисли.
— Аз имах усещането, че никога няма да се върна вкъщи. Не че съм очаквал да намеря единствената жена, която бих могъл да обичам, но имах усещането, че ще продължа да вървя, докато не намеря причина да спра. Шарамудои са добри хора — предполагам, че като ги опознаеш, повечето хора се оказват добри. Нямам нищо против да се установя тук и да стана един от тях. Ти си Зеландонии, Джондалар. Където и да си, винаги ще бъдеш Зеландонии. На никое друго място няма да се чувстваш като у дома си. Върни се, Братко. Направи щастлива някоя от тези жени, дето търчат подир тебе. Установи се, направи голямо семейство и разправяй на децата на твоето сърце всичко за дългото си Пътешествие и за брат си, който е останал. Кой знае? Може би някое от тях или някое от моите някой ден ще реши да направи дълго Пътешествие, за да намери роднините си.